Вие стоите зад това така интересно и различно младежко социологическо проучване. Кое от резултатите Ви изненада най-много? Имаше ли нещо, което истински не очаквахте?
E: Може би най-голямата изненада за нас беше колко силно младите хора заявяват, че искат да бъдат част от промяната – дори и когато не познават добре терминологията, като „овластяване“. Очаквахме известна апатия, но получихме обратното – ясно желание за ангажираност и търсене на смисъл. 53% от младежите казват, че вярват, че тяхното поколение може да промени България. Това не е просто статистика – това е знак за събуждане.
Често приемаме, че младите хора в малките градове и села са тихи, по- незабележими. Особено, ако направим сравнение с големите населени места. Всъщност какво ни казват те?
E: Те ни казват: „Ние също сме тук.“ Разликата не е в желанието, а в достъпа. В по-малките населени места често липсват структури и пространства за младежко участие. Но когато ги има – те се включват. В проучването на видяхме различия в нагласите между младите в столицата и тези от малките населени места. Това показва, че стереотипът за „пасивното село“ отговаря на реалността.
Според изследването, много млади хора не познават термина „овластяване“, но ясно заявяват, че искат промяна и са готови да я случат. Това противоречие ли е – или сигнал, че просто говорим на различни езици?
E: Това е точно сигнал, че говорим на различни езици. Само 15% от младежите казват, че са чували термина „младежко овластяване“, но същевременно посочват важността на възможността да изразяват мнение, да участват в решения и да бъдат чути. Така че не терминът е проблемът, а начинът, по който комуникираме с младите – често абстрактно, вместо човешки и конкретно.
Кои според Вас са трите конкретни стъпки, които институциите трябва да предприемат днес, за да направят младежкото овластяване реално и разбираемо за младите?
E: Първо, да създадат стабилна мрежа от младежки пространства и центрове в цялата страна – не само в София. Второ, да включват младежите в реални процеси на вземане на решения, не просто формално. И трето – да започнат да говорят с тях на техния език: ясно, честно и без назидание. Когато млад човек види, че мнението му реално има значение, той се ангажира.
Според Вас, от какво най-много имат нужда младите хора днес – признание, възможности, ментори, шанс?
E: Всичко това е важно, но ако трябва да изберем едно – това е възможност. Младите имат енергия, идеи и глас. Но без възможност – те увяхват. Затова институциите и обществото трябва не само да ги „признаят“, а да им дадат реален шанс да действат. След това – менторството и подкрепата ще дойдат по естествен път.
Резултатите от изследването може да видите тук.
Проект „Младите могат“ се реализира по договор № 25-00-3/14.05.2025 г. с финансовата подкрепа на Министерството на младежта и спорта по Националната програма за младежта (2021–2025).