Берна Смаил е един от удивителните млади хора, които срещнахме по време на националните форуми „Младите могат“. Тя е от Пловдив и е завършила политология в ПУ „Паисий Хилендарски“. Освен категоричния си интерес към политическите процеси у нас, Берна е активен гражданин и доброволец, посветила усилията си на каузи и инициативи, които променят обществото и вдъхновяват.
Берна, ти си обществено ангажирана и с интерес към политическите процеси в България. Как се оформя такова самосъзнание у един млад човек? От семейството, специфична лична мотивация или нещо друго?
Б. С.: Комплексно е. Семейна среда, лични търсения и желание да разбера по-добре как работи обществото ни. Политологията ми даде инструментите, но мотивацията идва от усещането, че промяната започва от активното участие на всеки един от нас.
Какво те мотивира да вярваш, че политиката може да бъде реален инструмент за промяна?
Б. С.: Историята и съвремието показват, че когато политиката се прави с мисъл за хората, тя може да трансформира обществата. Вярвам в нея, защото е съвкупност от решения, които определят живота ни – и ако се вземат честно и отговорно, промяната е реална.
Ако трябва да обясниш на твой връстник защо е важно да се интересува от обществените процеси , какво би му казала?
Б. С.: Бих му казала, че интересът към обществените процеси всъщност е интерес към самия себе си и към бъдещето, което искаме да имаме. Това е начин да заявиш, че не си безразличен – че искаш средата, в която живееш, да бъде по-добра за теб и за хората около теб. Вярвам, че именно младите носим силата да променяме нагласите и да вдъхваме нова енергия на обществото.
Кое е най-голямото клише за младите хора в политиката, което искаш да опровергаеш със собствения си опит?
Б. С.: Че сме “не достатъчно зрели“ или сме „неподготвени“. Моето преживяване доказва обратното – младите имаме енергия, нов поглед и способността да комбинираме знанията с реални действия.
Имаш ли конкретен момент или история от доброволческата ти дейност, който те е „събудил“ като гражданин и лидер?
Б. С.: Най-силният ми момент беше, когато организирах първата си благотворителна инициатива в старчески дом. Видях радостта и сълзите в очите на хората и разбрах, че усилията ни могат да носят истинска надежда. Тогава почувствах, че искам да бъда не само участник, а и човек, който вдъхновява другите да действат.
Какво се случва у теб когато видиш апатия сред младите– ядосваш ли се, обезкуражаваш ли се или това те амбицира повече?
Б. С.: Не се ядосвам, по-скоро се амбицирам. Апатията често е резултат от липса на доверие, а аз вярвам, че със своята активност можем да показваме смисъл и да заразяваме другите с вяра в участието.
Ако трябва да завършиш изречението „Младите могат…“, как би го довършила?
Б. С.: Младите могат да бъдат двигател на промяната, стига да повярват в собствената си сила и да се обединят около каузи.
Как си представяш България след 10 години?
Б. С.: Труден отговор.Представям си я като държава с повече възможности за младите, където образованието и иновациите са в основата, а доверието между институции и граждани е възстановено.
Ако имаше възможност за личен разговор с министър или кмет – кой би бил и какви теми би поставила на масата?
Б. С.: Ако имах възможност, бих говорила пред цялото Народно събрание. Защото нуждите на младите хора не са концентрирани само в едно министерство – те засягат образованието, труда, здравеопазването, културата, дори средата, в която живеем. Бих настоявала младите да се разглеждат като ключов ресурс на държавата, а не като проблем, който трябва да бъде задържан тук. Нашият глас трябва да се чува при всяка политика, която се прави за бъдещето.
Политологията е свързана с идеи и системи, а доброволчеството – с хора и емоции. Как ги съчетаваш в себе си?
Б. С.: С любов, вдъхновение и малко воля.
Кои каузи усещаш като „свои“ – тези, които няма да изоставиш, независимо къде се намираш?
Б. С.: За мен е важно да действам там, където мога да бъда полезна – независимо от мястото, винаги търся начин да помогна и да вдъхновя, но ако трябва да отговоря с пример бих казала, че моята кауза са Хората.
Представи си, че стоиш пред зала, пълна с млади хора, които не вярват в себе си. Какво би им казала, за да ги запалиш?
Б. С.: Бих им казала, че вярата в себе си не идва отвън, а се изгражда с всяка малка стъпка, която правят. Не е нужно да бъдеш готов, за да започнеш – нужно е само да започнеш.