Политолог и преподавател в Нов български университет, гл. ас. д-р Ирена Тодорова изследва политическата култура, гражданската ангажираност и процесите на социализация на младите хора в съвременна България. Автор на научни трудове и преподавател по политически науки с над десетилетие опит, тя познава не само езика на академията, но и тънкостите на младежката чувствителност към власт, участие и идентичност.
Д-р Тодорова, след като се запознахте с данните от изследването „Младите могат“, кои са първите въпроси, които възникнаха у Вас? Имат ли те отговори, които можем да приложим тук и сега, за да отговорим на нуждите и нагласите на младежите?
И.Т.: Изследването до голяма степен показва, че политическите нагласи – въобще цялостното усещане на човека за мястото му в политиката – се предават от поколение на поколение. Много често онова, което родителите мислят за политическата среда, оформя и възприятията на младите.
Тревожен е изводът, че младите се чувстват изключени от политическия процес – не непременно по собствено желание. Те обвиняват системата и очакват тя да ги „овласти“, но в условията на дълбок политически разпад това очакване остава без отговор. В същото време отказът от участие допълнително задълбочава кризата.
Как тълкувате тази едновременна наличност на високи очаквания у младите и силно усещане за невидимост в обществения живот?
И.Т.: Забележително е, че над половината от младите вярват, че именно те могат да бъдат носители на промяната. Този ентусиазъм е ценен, особено на фона на слабата политическа социализация.
Но в българската обществена култура отдавна съществува убеждението, че „всеки би се справил по-добре от сегашните“, което не винаги е справедливо. Вероятно това усещане идва и от липсата на позитивни обществени и политически лидери. В свят, в който масовата култура издига кухи, но привлекателни образи, младите лесно започват да надценяват собствените си възможности без реална основа.
Какво Ви направи най-силно впечатление в резултатите – има ли скрити тенденции, които не са толкова очевидни в числата, но са тревожни или вдъхновяващи при по-дълбок анализ?
И.Т.: Най-тревожната тенденция е задълбочаващият се дефицит на доверие – в институциите, правовата държава, демократичните принципи. Все повече се затваряме в кръга на семейството и отказваме ангажимент към групи, каузи, идеи. Това е разрушително за демокрацията – защото именно доверието гарантира стабилността на системата.
У младите хора в България се очертава трайна тенденция за високо доверие в родителите и семейната среда. В същото време, тази ценност е и нож с две остриета. Как да отскочим от тези данни, без да пропукаме тънкия лед под себе си?
И.Т.: Не мисля, че става дума за особено висока ценностна оценка на родителството – по-скоро за емоционално усещане за близост и подкрепа. Семейството остава „сигурната зона“ в условия на обществена несигурност.
Но децата все по-рядко искат да приличат на родителите си. Родителят невинаги е авторитет. Това означава, че макар семейството да е опора, то не е достатъчно за изграждането на стабилна и устойчива гражданска идентичност.
В данните се съдържат и маркери на системни бариери – негативни стереотипи, липса на подкрепа и подготовка. Какво можем да направим, за да не останат тези бариери спирачка пред младите?
И.Т.: Политическите партии трябва да се върнат към една от основните си функции – да социализират политически и да възпитават ценности. За младите това означава да съществуват истински младежки политически организации, които не са просто копие на „възрастните“, а създават своя среда и култура на участие.
Също така, в образованието трябва да има системен и настоятелен разговор за политика, гражданство и отговорност. Само така ще подготвим млади хора, които не просто наблюдават процесите, а участват активно в тях.
Проект „Младите могат“ се реализира по договор № 25-00-3/14.05.2025 г. с финансовата подкрепа на Министерството на младежта и спорта по Националната програма за младежта (2021–2025).