Говорим за младежко овластяване. Пишем стратегии, приемаме програми, провеждаме семинари и конференции, изнасяме речи. Но дали онези, за които говорим – младите хора – се чувстват включени в този разговор?
Проектът „Младите могат“ тръгва от един прост, но тревожен въпрос: как създаваме политики за едно поколение, което не се припознава в тях? И как очакваме участие от страна, която не вярва, че има място около масата на решенията?
„Младите могат“ не е просто кампания. Това е опит за превод – между поколенията, между институциите и реалността, между очакванията и гласовете, които често остават нечути. Проектът цели да даде не само възможност за изразяване, но и пространство за въздействие. Да създаде мост между младите хора и обществото, медиите, политическите и образователни системи, неправителствения сектор.
В основата му стои първото по рода си национално представително социологическо изследване, посветено изцяло на младежките нагласи, очаквания и бариери пред участието и овластяването. Резултатите от него са ясни, понякога обезпокоителни, достатъчно показателни:
- 53% вярват, че тяхното поколение може да промени страната.
- Най-голямо доверие младите хора дават на родителите си – не на медиите, експертите или институциите.
- Терминът „младежко овластяване“ остава непознат за много от тях.
Личната ми мотивация да инициирам този проект не идва само от ролята ми на обществено активен човек. Идва от мястото, в което съм била. През 2009-та година, едва на 24- годишна възраст, станах част от Народното събрание на Република България и бях най-младият народен представител.
С неописуеми по вид и количество предразсъдъци към мен и работата ми, но с непоколебимата вяра, че когато говориш със сърце и носиш отговорност, ще бъдеш чут. Повече от десет години по-късно, за огромно съжаление, негативните нагласи към младите хора в политиката далеч не са напреднали. За разлика от претенциите ни за демократично общество. И, да, категорична съм, че младостта не е порок. Нито за политиката, нито за успехите, нито за позицията в обществото. Тъкмо обратното. Точно тези хъс, вяра и устрем трябва да впрегнем като мотори на прогреса ни.
Аз съм и майка. И мисля за онова, което ще оставим на децата си. Като възможност, не като наследство. Като ценности, не като етикети. Като криле, не като окови към нашите лични убеждения и представи.
Аз съм и журналист, който добре знае, че във всяка новина трябва да се търсят достоверни източници на информация, да се намират всички участващи в казусите страни, да се борави с факти и данни, не с интерпретации и пожелания.
Проучването „Младите могат“ е лидерска покана за действие, не просто изследване. Данните вече се използват от организации, институции, образователни структури. Те дават възможност за създаване на политики, кампании и формати, ориентирани към реалните търсения на младите хора. Това е коз, с който може да победим клишето, че младите са апатични.
Благодаря на Министерство на младежта и спорта, на социологическа агенция „Тренд“, и на всички съмишленици, които повярваха в тази необходимост: да започнем разговор не за бъдещето, а за настоящето.
Резултатите от изследването може да видите тук.
Проект „Младите могат“ се реализира по договор № 25-00-3/14.05.2025 г. с финансовата подкрепа на Министерството на младежта и спорта по Националната програма за младежта (2021–2025).