Мартин Величков не просто участва в процесите – той ги създава. Делегат на България към Конгреса на местните и регионалните власти на Съвета на Европа, асистент по социология в БАН, посланик на Европейския пакт за климата, бивш стажант в Европейския съвет по иновациите, той съчетава институционална смелост, екологична визия и неподправен интерес към другите. Говорим си с него в рамките на проекта „Младите могат“, за да разберем: как един млад човек започва да води?
Мартине, ако върнем лентата назад – откъде тръгна желанието ти да случваш процесите, а не просто да ги наблюдаваш? Семейна среда, училище, случка, учител?
М: Още като ученик бях много активен: задавал съм си въпроси, търсел съм възможности за развитие, включвал съм се в най-различни дейности – олимпиади по химия, плувни маратони, клубове по дебати. Винаги съм вярвал, че ако искаш да видиш промяна, трябва да бъдеш част от нея. Именно този стремеж ме води и днес.
Представляваш България в Съвета на Европа – институция, която говори на езика на демокрацията. Усещаш ли разлика в това как младите хора в Западна и Източна Европа възприемат понятието „глас“? Какво казват, когато им дадеш трибуна?
М: От една страна, политическото участие и интересът към обществените процеси действително са по-ниски в Източна Европа. От друга страна, именно тук съм срещал едни от най-можещите, вдъхновяващи и устремени млади хора – такива, които не просто наваксват пропуснатото, а често надскачат връстниците си от Западна Европа по мотивация, креативност и чувство за отговорност. Това са млади хора, които не приемат правото си на участие за даденост – те го извоюват със страст и с отдаденост на каузите си.
Каква е връзката между климатичната кауза и гражданското лидерство? Може ли един млад човек да бъде активен, без да е екологично съзнателен – и обратно?
М: За мен климатичната криза не е просто екологичен въпрос – тя е въпрос на справедливост. На това кой плаща цената, кой има права и кой не. Истинското лидерство днес изисква да виждаш взаимовръзките – между климат, икономика, права на човека, младежко участие. Не можеш да си лидер без да си екологично осъзнат – защото това означава да пренебрегнеш може би най-голямата криза на нашето време. И не можеш да си климатичен активист без да се бориш за справедливост, за демокрация, за онези, които нямат глас.
В България често чуваме: „младите не се интересуват“. А ти си доказателство точно за обратното. Какво, според теб, пречи на младите хора у нас да се ангажират? И какво ги мотивира?
М: Пречи им усещането за безсилие. Че „нищо няма да се промени“, че „политиката е мръсна работа“. Младите се демотивират, когато не виждат смисъл. А се активират, когато усетят, че някой ги чува, че усилието им води до нещо конкретно. Дайте на един млад човек отговорност и доверие – и ще видите колко далеч може да стигне. Друг сериозен проблем е липсата на информация – често младите просто не знаят какво се случва, къде могат да се включат, или че изобщо има възможности. Точно затова съществуват мрежи като нашата. В „Младежи за зелено бъдеще“ се стремим не само да създаваме възможности, но и да ги правим видими и достъпни за всички.
Бил си в сърцето на европейския иновационен пейзаж – виждаш отблизо стартъпи, политики, технологично бъдеще. Какво трябва да направим в България, за да се доближим до този ритъм – и да не изоставаме?
М: Трябва да спрем да гледаме на иновациите само като на технология. Истинската иновация започва с хората. В България има невероятни млади умове, но често техният потенциал остава пропилян. Ако искаме да наваксаме, трябва да инвестираме в средата – такава, която дава възможности на всички, насърчава предприемачеството и сътрудничеството между сектори и поколения.
Ако трябваше да говориш пред аудитория от млади хора – не в Страсбург, а в Петрич или Лом – какво щеше да им кажеш в първите 30 секунди?
М: „Първо – това, че сте тук, вече е огромна стъпка. Не го подценявайте. Много хора никога не стигат дотук – до момента, в който започват да търсят смисъл, посока, общност. И повярвайте ми – ако търсиш нещо истински, ще намериш път. Дори когато средата е трудна, дори когато усещаш, че си сам – има начини. Има хора. Има възможности. Просто не винаги се виждат веднага. Важно е да не се отказваш точно в момента, преди да ги откриеш.“
Какво си обещал на себе си да не забравяш, независимо колко напред стигаш?
М: Обещал съм си да не забравям, че най-важното е здравето – както физическото, така и психическото. Че няма кауза, успех или признание, които да струват повече от това да бъдеш здрав и да се чувстваш добре. В свят, който постоянно ни тласка към продуктивност и постижения, е лесно да пренебрегнеш нуждите си. Преди да се погрижим за другите, за природата или за света около нас, трябва да се погрижим за себе си. Промяната започва отвътре – със състрадание, баланс и грижа. Всичко останало се гради върху това.
Проект „Младите могат“ се реализира по договор № 25-00-3/14.05.2025 г. с финансовата подкрепа на Министерството на младежта и спорта по Националната програма за младежта (2021–2025).