Петър Витанов е политик с над 15 години опит в националната и европейската законодателна среда. Юрист по образование и магистър по международни финанси, той е бил народен представител в 44-то Народно събрание и евродепутат (2019–2024 г.), където заема ръководни позиции в ключови комисии като тази по транспорт и туризъм и е член на делегации за международно парламентарно сътрудничество.
Освен законодател и експерт по външна политика, Витанов е активен участник в стратегически дебати за бъдещето на Европа и мястото на България в нея. В своите професионални ангажименти той последователно поставя акцент върху гражданското участие, необходимостта от институционален диалог с младите хора и модернизирането на политическите процеси.
Националното проучване по проекта „Младите могат“ показва, че 20% от младите се отблъскват от политиката, 18% имат други приоритети, а 13% не виждат смисъл да се включват в такива дейности. Откъде идва тази дистанция?
П.: Исторически погледнато, малко са периодите, в които политиката у нас е успявала да вдъхнови младите хора. След Освобождението, след войните, след 1989 г. – това са времена на очакване за ново начало. Днес сме в съвсем различна среда – с повтарящи се избори, трудно различими алтернативи и усещане за застой. Младите усещат липсата на автентична промяна. Това поражда и естествения им скепсис – не защото са безотговорни, а защото не вярват, че усилията им биха довели до резултат.
В същото време 53% от младите казват, че тяхното поколение може да промени България. Как си обяснявате този парадокс – дистанция от политиката, но вяра в промяната?
П.: Това е най-светлият резултат в цялото изследване. Младите хора вярват, че имат капацитет за промяна – и това е прекрасно. Но според мен, те не виждат политиката като единствения или дори основен инструмент за това. Вярата им по-скоро идва от стремежа към лична реализация, към нови форми на активност – гражданска, професионална, дигитална.
Впечатляващо е, че само 11% казват, че в семейството се говори за политика. Това също обяснява защо младите виждат промяната като личен, а не колективен процес.
Какви са пропуските на политическите партии и структури по отношение на включването на младите хора?
П.: Първо – младежките структури в партиите продължават да бъдат слабо развита зона. Въпреки усилията да се създадат „модерни“ послания в социалните
мрежи, с език, ориентиран към младите, реалният достъп до участие остава ограничен.
Младите често се свързват с партийна структура само ако имат познат вътре или ако останат без друга възможност за реализация. Това е проблем – не заради самата липса на интерес, а защото показва, че партиите не са среда, в която младите вярват, че ще бъдат чути и развивани.
От друга страна – и това трябва да го подчертаем – все по-малко млади хора търсят „връзка“ или „позиция“ чрез партийна принадлежност. Това е позитивен знак. Те искат смисъл, не удобство. Партиите трябва да осъзнаят това и да изградят истински канали за участие – не само по време на избори или чрез хепънинги, а като последователна политика.
Кои са стъпките, които трябва да бъдат направени, за да се превърне младото поколение от наблюдател в двигател на обществени процеси?
П.: На първо място, трябва да престанем да говорим за младите като за бъдеще. Те са настояще – икономически, социално, технологично. Ако искаме да ги ангажираме, трябва да покажем, че не просто ги изслушваме, а реално отчитаме тяхното мнение при вземане на решения.
На второ – трябва да ги допуснем в структурите, а не само в кампаниите. Да не се страхуваме от техния език, критика, темпо. Те няма да се адаптират към „старите“ формати – формàтите трябва да се адаптират към тях. Това не е отстъпление, това е актуализация.
И накрая – образованието, медиите и институциите трябва да работят заедно, за да възстановят доверието и понятието за „смислено участие“. Без преводач между тези светове – ще продължим да се разминаваме. А това е загуба, която не можем да си позволим.
Проект „Младите могат“ се реализира по договор № 25-00-3/14.05.2025 г. с финансовата подкрепа на Министерството на младежта и спорта по Националната програма за младежта (2021–2025).