МЕДИЙНА ГРАМОТНОСТ

В дигиталния свят достъпът до информация е лесен, но разпознаването на достоверното съдържание изисква умения. Тези ресурси ще ви помогнат да се ориентирате по-добре в информационната среда.

• EUvsDisinfo - https://euvsdisinfo.eu - Платформа на Европейския съюз, насочена към разкриване на дезинформация и манипулативно съдържание. Предоставя реални примери, анализи и инструменти за разпознаване на фалшиви новини.
• Factcheck.bg - https://factcheck.bg - Българска платформа за проверка на факти, която анализира публични твърдения, медийни публикации и онлайн съдържание. Отличен ресурс за развиване на критично мислене.
• Snopes - https://www.snopes.com - Една от най-старите и популярни международни платформи за проверка на факти. Подходяща за проверка на вирусни новини, митове и подвеждащи твърдения.
• European Media Literacy Week - https://digital-strategy.ec.europa.eu/en/policies/media-literacy-week - Инициатива на Европейската комисия, която насърчава медийната грамотност чрез събития, кампании и образователни ресурси в цяла Европа.

МЛАДЕЖКО УЧАСТИЕ

Активното участие в обществото започва с информираност и достъп до възможности. Тези платформи предоставят информация за програми, инициативи и начини за включване.

• Европейски младежки портал - https://youth.europa.eu - Официален портал на Европейския съюз за млади хора. Съдържа информация за възможности за обучение, работа, доброволчество и участие в различни инициативи.
• Erasmus+ - https://erasmus-plus.ec.europa.eu - Програма на ЕС, която подкрепя образование, обучение, младежки дейности и спорт. Предоставя възможности за мобилност, обмен и развитие на умения.
• Национална информационна система за младежта (НИСМ) - https://www.nism.bg/bg/ - Официална платформа, разработена с цел да събира и предоставя актуална информация за младежки политики, програми, инициативи и възможности в България. Системата предлага достъп до ресурси, свързани с образование, заетост, участие и развитие на млади хора, както и информация за дейността на институции и организации в младежкия сектор. НИСМ е ценен инструмент за всеки млад човек, който търси насоки, възможности за развитие или начини да се включи активно в обществения живот.

Истината е, че наред с достоверната информация, в Интернет се разпространяват огромни количества подвеждащо съдържание, манипулации и откровени фалшиви новини. Те не винаги изглеждат очевидни - напротив, често са представени по начин, който внушава достоверност.

Затова умението да разпознаваме фалшивите новини не е просто полезно, то е необходимо.

1. Провери източника - кой стои зад информацията?

Една от най-честите грешки е да приемаме информацията за вярна само защото изглежда добре оформена или е споделена многократно. В действителност, надеждността на една новина започва от нейния източник.

Когато попаднеш на съмнителна публикация, отдели време да провериш:

• има ли ясно посочен автор
• съществува ли реална медия зад сайта
• има ли контакти или информация за редакцията

Липсата на прозрачност е сериозен сигнал, че информацията може да не е надеждна.

За проверка на съмнителни твърдения можеш да използваш: https://factcheck.bg

2. Потърси потвърждение от други източници

Надеждната информация рядко съществува изолирано. Ако дадена новина е действително значима, тя ще бъде отразена и от други медии. Когато една информация присъства само в един сайт или се разпространява основно в социалните мрежи без потвърждение от утвърдени източници, това е повод за съмнение.Тази стъпка е особено важна в случаи на сензационни или шокиращи твърдения, които целят да предизвикат силна емоционална реакция.

3. Внимание към заглавията - емоцията често е сигнал

Фалшивите новини много често разчитат на силни емоции, за да привлекат внимание. Заглавия, които звучат прекалено драматично или сензационно, обикновено са създадени с цел да провокират бърза реакция, а не да информират.

Фрази като:

• „Няма да повярвате…“
• „ШОК!“
• „Скандално разкритие…“

са типичен пример за манипулативен подход.

Това не означава, че всяка емоционална новина е фалшива, но е добра причина да бъдеш по-внимателен и да провериш съдържанието в дълбочина.

4. Провери датата и контекста

Много често стари новини се разпространяват повторно, представени като актуални. Това може да създаде погрешно впечатление и да доведе до неправилни изводи.

Освен датата, е важно да се обърне внимание и на контекста:

• дали информацията не е извадена от по-голямо събитие
• дали не е интерпретирана по подвеждащ начин

Контекстът е съществена част от всяка информация - без него дори вярно твърдение може да бъде използвано манипулативно.

5. Използвай надеждни платформи за проверка

В днешно време съществуват специализирани платформи, които се занимават с проверка на информация и разобличаване на фалшиви новини.

Сред тях са:

• EUvsDisinfo - https://euvsdisinfo.eu
• Snopes - https://www.snopes.com

Тези ресурси събират и анализират примери за дезинформация, което ги прави изключително полезни за всеки, който иска да бъде по-информиран и критичен към съдържанието, което консумира.

Защо това е толкова важно?

Изследвания показват, че фалшивите новини се разпространяват значително по-бързо от достоверната информация, особено в социалните мрежи. Причината е проста - те често са по-емоционални, по-шокиращи и по-лесни за споделяне.

Това означава, че всеки от нас носи отговорност не само за това какво чете, но и за това какво споделя.

Разпознаването на фалшиви новини не изисква специални технически умения. То изисква внимание, критично мислене и готовност да поставяме под въпрос информацията, която достига до нас.

В свят, в който всеки може да създава съдържание, истинската сила е да умеем да различаваме кое е достоверно.

Берна, ти си обществено ангажирана и с интерес към политическите процеси в България. Как се оформя такова самосъзнание у един млад човек? От семейството, специфична лична мотивация или нещо друго?

Б. С.: Комплексно е. Семейна среда, лични търсения и желание да разбера по-добре как работи обществото ни. Политологията ми даде инструментите, но мотивацията идва от усещането, че промяната започва от активното участие на всеки един от нас.

Какво те мотивира да вярваш, че политиката може да бъде  реален инструмент за промяна?

Б. С.: Историята и съвремието показват, че когато политиката се прави с мисъл за хората, тя може да трансформира обществата. Вярвам в нея, защото е съвкупност от решения, които определят живота ни – и ако се вземат честно и отговорно, промяната е реална.

Ако трябва да обясниш на твой връстник защо е важно да се интересува от обществените процеси , какво би му  казала?

Б. С.: Бих му казала, че интересът към обществените процеси всъщност е интерес към самия себе си и към бъдещето, което искаме да имаме. Това е начин да заявиш, че не си безразличен – че искаш средата, в която живееш, да бъде по-добра за теб и за хората около теб. Вярвам, че именно младите носим силата да променяме нагласите и да вдъхваме нова енергия на обществото.

Кое е най-голямото клише за младите хора в политиката, което искаш да опровергаеш със собствения си опит?

Б. С.: Че сме “не достатъчно зрели“ или сме „неподготвени“. Моето преживяване доказва обратното – младите имаме енергия, нов поглед и способността да комбинираме знанията с реални действия.

Имаш ли конкретен момент или история от доброволческата ти дейност, който те е „събудил“ като гражданин  и лидер?

Б. С.: Най-силният ми момент беше, когато организирах първата си благотворителна инициатива в старчески дом. Видях радостта и сълзите в очите на хората и разбрах, че усилията ни могат да носят истинска надежда. Тогава почувствах, че искам да бъда не само участник, а и човек, който вдъхновява другите да действат.

Какво се случва у теб когато видиш апатия сред младите– ядосваш ли се, обезкуражаваш ли се или това те амбицира повече?

Б. С.: Не се ядосвам, по-скоро се амбицирам. Апатията често е резултат от липса на доверие, а аз вярвам, че със своята активност можем да показваме смисъл и да заразяваме другите с вяра в участието.

Ако трябва да завършиш изречението „Младите могат…“, как би го довършила?

Б. С.: Младите могат да бъдат двигател на промяната, стига да повярват в собствената си сила и да се обединят около каузи.

Как си представяш България след 10 години?

Б. С.: Труден отговор.Представям си я като държава с повече възможности за младите, където образованието и иновациите са в основата, а доверието между институции и граждани е възстановено.

Ако имаше възможност за личен разговор с министър или кмет – кой би бил и какви теми би поставила на масата? 

Б. С.: Ако имах възможност, бих говорила пред цялото Народно събрание. Защото нуждите на младите хора не са концентрирани само в едно министерство – те засягат образованието, труда, здравеопазването, културата, дори средата, в която живеем. Бих настоявала младите да се разглеждат като ключов ресурс на държавата, а не като проблем, който трябва да бъде задържан тук. Нашият глас трябва да се чува при всяка политика, която се прави за бъдещето.

Политологията е свързана с идеи и системи, а доброволчеството – с хора и емоции. Как ги съчетаваш в  себе си?

Б. С.: С любов, вдъхновение и малко воля.

Кои каузи усещаш като „свои“ – тези, които няма да изоставиш, независимо къде се намираш?

Б. С.: За мен е важно да действам там, където мога да бъда полезна – независимо от мястото, винаги търся начин да помогна и да вдъхновя, но ако трябва да отговоря с пример бих казала, че моята кауза са Хората.

Представи си, че стоиш пред зала, пълна с млади хора, които не вярват в себе си. Какво би им казала, за да ги запалиш?

Б. С.: Бих им казала, че вярата в себе си не идва отвън, а се изгражда с всяка малка стъпка, която правят. Не е нужно да бъдеш готов, за да започнеш – нужно е само да започнеш.

Д-р Тодорова, след като се запознахте с данните от изследването „Младите могат“, кои са първите въпроси, които възникнаха у Вас? Имат ли те отговори, които можем да приложим тук и сега, за да отговорим на нуждите и нагласите на младежите?

И.Т.: Изследването до голяма степен показва, че политическите нагласи – въобще цялостното усещане на човека за мястото му в политиката – се предават от поколение на поколение. Много често онова, което родителите мислят за политическата среда, оформя и възприятията на младите.

Тревожен е изводът, че младите се чувстват изключени от политическия процес – не непременно по собствено желание. Те обвиняват системата и очакват тя да ги „овласти“, но в условията на дълбок политически разпад това очакване остава без отговор. В същото време отказът от участие допълнително задълбочава кризата.

Как тълкувате тази едновременна наличност на високи очаквания у младите и силно усещане за невидимост в обществения живот?

И.Т.: Забележително е, че над половината от младите вярват, че именно те могат да бъдат носители на промяната. Този ентусиазъм е ценен, особено на фона на слабата политическа социализация.

Но в българската обществена култура отдавна съществува убеждението, че „всеки би се справил по-добре от сегашните“, което не винаги е справедливо. Вероятно това усещане идва и от липсата на позитивни обществени и политически лидери. В свят, в който масовата култура издига кухи, но привлекателни образи, младите лесно започват да надценяват собствените си възможности без реална основа.

Какво Ви направи най-силно впечатление в резултатите – има ли скрити тенденции, които не са толкова очевидни в числата, но са тревожни или вдъхновяващи при по-дълбок анализ?

И.Т.: Най-тревожната тенденция е задълбочаващият се дефицит на доверие – в институциите, правовата държава, демократичните принципи. Все повече се затваряме в кръга на семейството и отказваме ангажимент към групи, каузи, идеи. Това е разрушително за демокрацията – защото именно доверието гарантира стабилността на системата.

У младите хора в България се очертава трайна тенденция за високо доверие в родителите и семейната среда. В същото време, тази ценност е и нож с две остриета. Как да отскочим от тези данни, без да пропукаме тънкия лед под себе си?

И.Т.: Не мисля, че става дума за особено висока ценностна оценка на родителството – по-скоро за емоционално усещане за близост и подкрепа. Семейството остава „сигурната зона“ в условия на обществена несигурност.

Но децата все по-рядко искат да приличат на родителите си. Родителят невинаги е авторитет. Това означава, че макар семейството да е опора, то не е достатъчно за изграждането на стабилна и устойчива гражданска идентичност.

В данните се съдържат и маркери на системни бариери – негативни стереотипи, липса на подкрепа и подготовка. Какво можем да направим, за да не останат тези бариери спирачка пред младите?

И.Т.: Политическите партии трябва да се върнат към една от основните си функции – да социализират политически и да възпитават ценности. За младите това означава да съществуват истински младежки политически организации, които не са просто копие на „възрастните“, а създават своя среда и култура на участие.

Също така, в образованието трябва да има системен и настоятелен разговор за политика, гражданство и отговорност. Само така ще подготвим млади хора, които не просто наблюдават процесите, а участват активно в тях.

Проект „Младите могат“ се реализира по договор № 25-00-3/14.05.2025 г. с финансовата подкрепа на Министерството на младежта и спорта по Националната програма за младежта (2021–2025).

Освен законодател и експерт по външна политика, Витанов е активен участник в стратегически дебати за бъдещето на Европа и мястото на България в нея. В своите професионални ангажименти той последователно поставя акцент върху гражданското участие, необходимостта от институционален диалог с младите хора и модернизирането на политическите процеси.

Националното проучване по проекта „Младите могат“ показва, че 20% от младите се отблъскват от политиката, 18% имат други приоритети, а 13% не виждат смисъл да се включват в такива дейности. Откъде идва тази дистанция?

П.: Исторически погледнато, малко са периодите, в които политиката у нас е успявала да вдъхнови младите хора. След Освобождението, след войните, след 1989 г. – това са времена на очакване за ново начало. Днес сме в съвсем различна среда – с повтарящи се избори, трудно различими алтернативи и усещане за застой. Младите усещат липсата на автентична промяна. Това поражда и естествения им скепсис – не защото са безотговорни, а защото не вярват, че усилията им биха довели до резултат.

В същото време 53% от младите казват, че тяхното поколение може да промени България. Как си обяснявате този парадокс – дистанция от политиката, но вяра в промяната?

П.: Това е най-светлият резултат в цялото изследване. Младите хора вярват, че имат капацитет за промяна – и това е прекрасно. Но според мен, те не виждат политиката като единствения или дори основен инструмент за това. Вярата им по-скоро идва от стремежа към лична реализация, към нови форми на активност – гражданска, професионална, дигитална.

Впечатляващо е, че само 11% казват, че в семейството се говори за политика. Това също обяснява защо младите виждат промяната като личен, а не колективен процес.

Какви са пропуските на политическите партии и структури по отношение на включването на младите хора?

П.: Първо – младежките структури в партиите продължават да бъдат слабо развита зона. Въпреки усилията да се създадат „модерни“ послания в социалните

 мрежи, с език, ориентиран към младите, реалният достъп до участие остава ограничен.

Младите често се свързват с партийна структура само ако имат познат вътре или ако останат без друга възможност за реализация. Това е проблем – не заради самата липса на интерес, а защото показва, че партиите не са среда, в която младите вярват, че ще бъдат чути и развивани.

От друга страна – и това трябва да го подчертаем – все по-малко млади хора търсят „връзка“ или „позиция“ чрез партийна принадлежност. Това е позитивен знак. Те искат смисъл, не удобство. Партиите трябва да осъзнаят това и да изградят истински канали за участие – не само по време на избори или чрез хепънинги, а като последователна политика.

Кои са стъпките, които трябва да бъдат направени, за да се превърне младото поколение от наблюдател в двигател на обществени процеси?

П.: На първо място, трябва да престанем да говорим за младите като за бъдеще. Те са настояще – икономически, социално, технологично. Ако искаме да ги ангажираме, трябва да покажем, че не просто ги изслушваме, а реално отчитаме тяхното мнение при вземане на решения.

На второ – трябва да ги допуснем в структурите, а не само в кампаниите. Да не се страхуваме от техния език, критика, темпо. Те няма да се адаптират към „старите“ формати – формàтите трябва да се адаптират към тях. Това не е отстъпление, това е актуализация.

И накрая – образованието, медиите и институциите трябва да работят заедно, за да възстановят доверието и понятието за „смислено участие“. Без преводач между тези светове – ще продължим да се разминаваме. А това е загуба, която не можем да си позволим.

Проект „Младите могат“ се реализира по договор № 25-00-3/14.05.2025 г. с финансовата подкрепа на Министерството на младежта и спорта по Националната програма за младежта (2021–2025).

Младенов е не само администратор, а младежки делегат към ООН още през 2013 г., а впоследствие и международен експерт към UNFPA, където управлява програма в 12 държави на три континента с бюджет от 7 милиона долара. Работи рамо до рамо с агенции като ЮНЕСКО, УНИЦЕФ и ПРООН.

Завършил е международни отношения в Ковънтри (Великобритания), политическа икономика и регионално развитие в УНСС, и е сертифициран от университета „Корнел“ в САЩ. Отличаван е за доброволец на годината и като най-изявена млада личност в категория „Политика“.

Историята му е пример за това, че няма твърде малка роля, когато си част от голяма идея. Петър Младенов не просто прави кариера – той строи мостове между младите и институциите, и ни напомня, че промяната започва, когато някой реши не да чака, а да действа.

Г-н Младенов, 53% от младите хора у нас вярват, че именно тяхното поколение може да промени България. Как тълкувате този позитивен заряд и как той може да бъде капитализиран чрез младежките политики?

П.: Това е изключително добър сигнал – когато над половината млади хора вярват в собствената си сила за промяна, това означава, че обществото ни има ресурс за обновление, за гражданска енергия и за позитивна трансформация. Нашата роля като Министерство на младежта и спорта е да създаваме политики, съвместно с младежкия сектор, които не просто „улавят“ този заряд, а го превръщат в реални възможности – чрез програми за активно младежко участие, подкрепа за ученически и студентски съвети, младежки инициативи, доброволчество и социално предприемачество. Когато младите хора осъзнаят, че гласът им води до резултати, тази вяра се превръща в дългосрочна мотивация.

57% от анкетираните смятат, че млад човек може да бъде успешен политически и обществен лидер. Как Министерството помага за създаването на среда, която развива и подкрепя такива младежи?

П.: Развиването на млади лидери е сред ключовите ни приоритети. Работим чрез две основни програми:

• Националната програма за младежта (2021–2025) – подкрепяме проекти в тематични области като гражданско участие, култура, творчество. Финансираме и неформални младежки групи, което улеснява директното им включване в процесите.

• Националната програма по чл. 10а от Закона за хазарта (2023–2025) – тя насърчава личностното развитие, доброволчество, спорт, култура. Предлага възможности за участие в национални и европейски форуми, дебати, младежки конференции.

Така създаваме цялостна екосистема – от първия доброволен опит до реално участие в обществения живот.

Над половината респонденти заявяват, че мотивацията идва с ясните резултати от усилията. Как в рамките на програмите на Министерството насърчавате тяхната готовност за включване?

П.: Всяка от програмите ни залага на модел на участие, отговорност и реален резултат. Младите хора преминават през целия път: идея, планиране, реализация, представяне, оценка. Това ги учи не само да участват, но и да водят.

Примери има много – в Тематична област 1: кампании и форуми с конкретен ефект; в Тематична област 3: фестивали, доброволчески акции и творчески проекти с реално въздействие. Те виждат, че трудът им води до промяна, а това създава трайно чувство за принадлежност.

Как да дадем повече увереност и хъс за участие в политическите и обществени процеси на младежите от по-малките населени места? 64% от тях не вярват, че могат да участват в местното управление. Какво е решението?

П.: Това не е липса на желание, а на възможности и платформи. Затова ние залагаме на целенасочена работа по места. През Националната програма за младежта финансираме събития, обучения и творчески инициативи в малки населени места, които ангажират млади хора с реална роля.

Чрез програмата по чл. 10а подкрепяме местни НПО и неформални групи за дебати, кампании и форуми. Основната ни философия е: отиваме при младите, вместо да чакаме те да дойдат при нас. Видимият резултат от участието им – дори едно успешно събитие или решение на местната власт – връща доверието и мотивацията им.

Ако трябва да формулирате три конкретни действия, които Министерството ще предприеме в следващите 12 месеца в отговор на изследването – кои ще бъдат те?

П.: Резултатите от изследването са категорични – младите вярват в себе си. Ние също. Затова планираме:

1. Разработване на новите програмни периоди на Националните програми за младежта – с фокус върху актуални теми като дигитални умения, изкуствен интелект и креативни индустрии.

2. Средносрочна оценка на Националната стратегия за младежта – ще проведем широк консултативен процес с участието на млади хора и партньори от сектора.

3. Засилване на партньорството с младежкия сектор – вкл. регионални срещи, Европейски младежки диалог и подготовка за създаване на Балкански младежки център, с фокус върху международна кооперация.

Проект „Младите могат“ се реализира по договор № 25-00-3/14.05.2025 г. с финансовата подкрепа на Министерството на младежта и спорта по Националната програма за младежта (2021–2025).

Г-жо Захариева, младите хора у нас поставят оценка под „Добър 4“ на доверието си в медиите, експертите и анализаторите. Според Вас, на какво се дължи тази липса на доверие? Доколко тя е заслужена?

Т.: Липсата на доверие не се е появила случайно. Тя е резултат от дългогодишно натрупване на разочарования – от еднообразна, често необективна медийна среда, в която липсват гласове, които говорят на младите и за тях. Заслужена е дотолкова, доколкото медиите – и традиционни, и нови – често не успяват да отговорят на нуждата на младите от смисъл, честност и автентичност. Днес младите не търсят само новини – те търсят разговор, търсят истински примери и искрени послания. Когато не ги намират, се обръщат към най-близкия кръг – родители, приятели, учители.

От друга страна, не можем да подминем и контекста, в който днешното поколение израства – поколение, което има безпрецедентен достъп до информация. Това създава огромни възможности, но и съществени рискове. Всяка информация е само на клик разстояние, но критичното мислене – умението да отсееш истината от манипулацията, фактите от мненията – не се изгражда автоматично. Това допълнително ерозира доверието – когато информацията е навсякъде, а ориентацията в нея става все по-трудна. В такъв свят младите не просто се съмняват – те се пазят. И в този смисъл недоверието им е и защитен механизъм.

Това, което ни остава като общество, е да не виним младите за този скептицизъм, а да покажем, че има на кого да вярват – чрез последователност, прозрачност и истински диалог.

Изследването ясно показва, че най-голямо доверие младите имат към родителите си, следвани от приятели и учители – не на публични фигури или медийни източници. Какво ни казва това за комуникационната среда в страната?

Т.: Това е сигнал, че публичната комуникация не е изградена на основата на доверие. Институциите и медиите често говорят „за“ младите, но рядко „с“ тях. Ако най-близкият кръг остава най-достоверният източник, това показва, че общественият разговор не достига до тях. Имаме нужда от комуникационна среда, в която младите да се чувстват не само информирани, но и включени, чути, разбрани.

От една страна, е прекрасно, че доверието в родителите е толкова високо – това говори за силна връзка и близост между поколенията. Но от друга страна, това може да бъде и уязвима точка, ако самите родители нямат медийна грамотност или критично мислене. Ако възрастният, на когото младежът се доверява безрезервно, сам попада в капана на фалшиви новини или дезинформация, то това се прехвърля автоматично и към младия човек. Затова не е достатъчно само да развиваме информираност сред младите – трябва паралелно да повишаваме и компетентността на техните близки, за да бъде това доверие градивно, а не подвеждащо.

Като човек с дългогодишен опит в класическите медии и в новата дигитална среда – какво смятате, че се губи в превода между младите хора и институции, медии, политици?

Т.: Губи се езикът на взаимното уважение. Институциите често използват тежка, формална, дори отдалечена реторика. Медиите търсят сензацията. А младите – искат яснота, конкретика и диалог. Няма кой да направи разговора истински. Докато езикът остава формален, а думите – кухи, младите просто няма да слушат.

В условия на насищане с информация и недоверие към авторитети, как бихме могли да изградим нов тип комуникация, която младите хора да припознаят като своя?

Т.: Комуникация, в която младите не са аудитория, а участници. Тя трябва да бъде интерактивна, визуална, ангажираща. Трябва да им предостави възможност да се изразят, да споделят, да задават въпроси. Новият тип комуникация е хоризонтален, а не вертикален – не „ние ви казваме“, а „нека го обсъдим заедно“. Това важи и за медийните формати – повече подкасти, стриймове, лайфове – и за институционалната комуникация, която трябва да бъде по-достъпна и автентична.

Ако днес имате възможност да ръководите национална кампания, вдъхновена от резултатите на това изследване – кой би бил основният ѝ фокус и какво послание бихте поставили в центъра ѝ?

Т.: Това би била кампания, която ясно показва, че младите не чакат своя ред – те вече са готови да бъдат част от случващото се. Не като наблюдатели, а като активни участници. Затова е важно да ги включим в реални инициативи, да им дадем възможност да действат, да видят как усилията им водят до промяна. Да усетят, че мястото им не е в публиката, а на сцената – с реален принос, реален глас и реални резултати. Не да говорим вместо тях, а да им дадем пространство да говорят и да бъдат чути.

Проект „Младите могат“ се реализира по договор № 25-00-3/14.05.2025 г. с финансовата подкрепа на Министерството на младежта и спорта по Националната програма за младежта (2021–2025).

Д: Това е едно от най-интересните противоречия, което всъщност казва много за състоянието на политическата среда у нас. Младите хора искат промяна – те я виждат като нужна и възможна. Над половината вярват, че поколението им може да промени България. Но в същото време не вярват, че те лично могат да бъдат част от този процес. Това е знак за липса на доверие в каналите за участие, усещане, че „системата“ не ги допуска, че не са представени. Казано просто – младите не вярват, че техният глас е чут. Затова надеждата за промяна се проектира върху други – върху „успешния връстник“, но не и върху самите тях.

Когато говорим за младежко овластяване – как изглежда то в български контекст, реално, не на хартия?

Д: На хартия имаме институции, стратегии, съвети, дори бюджети. Но реалността е доста по-семпла. Повечето млади не знаят какво означава младежко овластяване – 81% нямат ясна представа. Когато ги питаме какво разбират под това, те казват: достъп до образование, работа, възможности. Тоест, самото понятие не се асоциира с участие в решения, власт или глас. Това показва, че овластяването у нас не се случва – то е формално, без инструменти, без последици. Младите често участват символично – в събития, кампании, анкети – но не и в реалното формулиране на политики.

Младите хора у нас нямат представа какво е младежко овластяване, половината от тях не гласуват на избори, а се чуват бодри гласове за мотивацията им за участие в партийния живот и представителство във властта. Как се прескача тази бездна? Не искаме ли детето да тича, преди да е проходило?

Д: Въпросът ви е точен – не можем да очакваме политическо участие без основа. Ако младите не вярват, че има смисъл да гласуват, защо ще влизат в партии? Ако не познават механизмите, защо ще искат да бъдат част от тях? Тази бездна се прескача трудно. Стъпките са чрез създаване на малки, реални възможности за ангажираност: местни инициативи, ученически и студентски съвети с реална тежест, общински младежки проекти. Не става дума за големи жестове, а за постоянство. Младият човек трябва да види, че казаното от него води до конкретна промяна.

Какво би означавало за демокрацията у нас, ако тенденцията младите да не се припознават като част от обществения диалог продължи още едно десетилетие?

Д: Това ще бъде много тревожен сигнал. Демокрацията не е просто избори – тя е участие, диалог, усещане за принадлежност. Ако едно цяло поколение продължи да стои встрани, ще имаме три сериозни проблема:

1. Липса на легитимност – решенията ще се взимат от все по-тясна и хомогенна група.

2. Радикализация или бягство – част от младежите ще се насочат към крайности, други ще емигрират – и в двата случая ги губим.

3. Блокирано обновление – без млади в процесите, няма нови идеи, няма критично мислене, няма адаптация. Демокрацията ще изглежда все по-далечна и формална.

Ако днес политическите партии решат да обърнат лице към младите хора – какво трябва да разберат най-ясно от това изследване?

Д: Най-важното е следното: младите не търсят покана за снимка, търсят място на масата. Те ще участват, ако видят, че мнението им има тежест. Изследването ясно показва – младите вярват, че могат да допринесат, но не вярват, че някой ще ги чуе. Ако партиите искат реална връзка, трябва да отворят структурите си, да създадат механизми за съвместно вземане на решения, да дадат възможност на младите да сбъднат идеи, а не само да говорят формално по младежки въпроси.

Проект „Младите могат“ се реализира по договор № 25-00-3/14.05.2025 г. с финансовата подкрепа на Министерството на младежта и спорта по Националната програма за младежта (2021–2025).

E: Може би най-голямата изненада за нас беше колко силно младите хора заявяват, че искат да бъдат част от промяната – дори и когато не познават добре терминологията, като „овластяване“. Очаквахме известна апатия, но получихме обратното – ясно желание за ангажираност и търсене на смисъл. 53% от младежите казват, че вярват, че тяхното поколение може да промени България. Това не е просто статистика – това е знак за събуждане.

Често приемаме, че младите хора в малките градове и села са тихи, по- незабележими. Особено, ако направим сравнение с големите населени места. Всъщност какво ни казват те?

E: Те ни казват: „Ние също сме тук.“ Разликата не е в желанието, а в достъпа. В по-малките населени места често липсват структури и пространства за младежко участие. Но когато ги има – те се включват. В проучването на видяхме различия в нагласите между младите в столицата и тези от малките населени места. Това показва, че стереотипът за „пасивното село“ отговаря на реалността. 

Според изследването, много млади хора не познават термина „овластяване“, но ясно заявяват, че искат промяна и са готови да я случат. Това противоречие ли е – или сигнал, че просто говорим на различни езици?

E: Това е точно сигнал, че говорим на различни езици. Само 15% от младежите казват, че са чували термина „младежко овластяване“, но същевременно посочват важността на възможността да изразяват мнение, да участват в решения и да бъдат чути. Така че не терминът е проблемът, а начинът, по който комуникираме с младите – често абстрактно, вместо човешки и конкретно.

Кои според Вас са трите конкретни стъпки, които институциите трябва да предприемат днес, за да направят младежкото овластяване реално и разбираемо за младите?

E: Първо, да създадат стабилна мрежа от младежки пространства и центрове в цялата страна – не само в София. Второ, да включват младежите в реални процеси на вземане на решения, не просто формално. И трето – да започнат да говорят с тях на техния език: ясно, честно и без назидание. Когато млад човек види, че мнението му реално има значение, той се ангажира.

Според Вас, от какво най-много имат нужда младите хора днес – признание, възможности, ментори, шанс?

E: Всичко това е важно, но ако трябва да изберем едно – това е възможност. Младите имат енергия, идеи и глас. Но без възможност – те увяхват. Затова институциите и обществото трябва не само да ги „признаят“, а да им дадат реален шанс да действат. След това – менторството и подкрепата ще дойдат по естествен път.

Резултатите от изследването може да видите тук.

Проект „Младите могат“ се реализира по договор № 25-00-3/14.05.2025 г. с финансовата подкрепа на Министерството на младежта и спорта по Националната програма за младежта (2021–2025).

Проектът „Младите могат“ тръгва от един прост, но тревожен въпрос: как създаваме политики за едно поколение, което не се припознава в тях? И как очакваме участие от страна, която не вярва, че има място около масата на решенията?

„Младите могат“ не е просто кампания. Това е опит за превод – между поколенията, между институциите и реалността, между очакванията и гласовете, които често остават нечути. Проектът цели да даде не само възможност за изразяване, но и пространство за въздействие. Да създаде мост между младите хора и обществото, медиите, политическите и образователни системи, неправителствения сектор.

В основата му стои първото по рода си национално представително социологическо изследване, посветено изцяло на младежките нагласи, очаквания и бариери пред участието и овластяването. Резултатите от него са ясни, понякога обезпокоителни, достатъчно показателни:

• 53% вярват, че тяхното поколение може да промени страната.
• Най-голямо доверие младите хора дават на родителите си – не на медиите, експертите или институциите.
• Терминът „младежко овластяване“ остава непознат за много от тях.

Личната ми мотивация да инициирам този проект не идва само от ролята ми на обществено активен човек. Идва от мястото, в което съм била. През 2009-та година, едва на 24- годишна възраст, станах част от Народното събрание на Република България и бях най-младият народен представител.

С неописуеми по вид и количество предразсъдъци към мен и работата ми, но с непоколебимата вяра, че когато говориш със сърце и носиш отговорност, ще бъдеш чут. Повече от десет години по-късно, за огромно съжаление, негативните нагласи към младите хора в политиката далеч не са напреднали. За разлика от претенциите ни за демократично общество. И, да, категорична съм, че младостта не е порок. Нито за политиката, нито за успехите, нито за позицията в обществото. Тъкмо обратното. Точно тези хъс, вяра и устрем трябва да впрегнем като мотори на прогреса ни.

Аз съм и майка. И мисля за онова, което ще оставим на децата си. Като възможност, не като наследство. Като ценности, не като етикети. Като криле, не като окови към нашите лични убеждения и представи.

Аз съм и журналист, който добре знае, че във всяка новина трябва да се търсят достоверни източници на информация, да се намират всички участващи в казусите страни, да се борави с факти и данни, не с интерпретации и пожелания.

Проучването „Младите могат“ е лидерска покана за действие, не просто изследване. Данните вече се използват от организации, институции, образователни структури. Те дават възможност за създаване на политики, кампании и формати, ориентирани към реалните търсения на младите хора. Това е коз, с който може да победим клишето, че младите са апатични.

Благодаря на Министерство на младежта и спорта, на социологическа агенция „Тренд“, и на всички съмишленици, които повярваха в тази необходимост: да започнем разговор не за бъдещето, а за настоящето.

Резултатите от изследването може да видите тук.

Проект „Младите могат“ се реализира по договор № 25-00-3/14.05.2025 г. с финансовата подкрепа на Министерството на младежта и спорта по Националната програма за младежта (2021–2025).

Мартине, ако върнем лентата назад – откъде тръгна желанието ти да случваш процесите, а не просто да ги наблюдаваш? Семейна среда, училище, случка, учител?

М: Още като ученик бях много активен: задавал съм си въпроси, търсел съм възможности за развитие, включвал съм се в най-различни дейности – олимпиади по химия, плувни маратони, клубове по дебати. Винаги съм вярвал, че ако искаш да видиш промяна, трябва да бъдеш част от нея. Именно този стремеж ме води и днес.

Представляваш България в Съвета на Европа – институция, която говори на езика на демокрацията. Усещаш ли разлика в това как младите хора в Западна и Източна Европа възприемат понятието „глас“? Какво казват, когато им дадеш трибуна?

М: От една страна, политическото участие и интересът към обществените процеси действително са по-ниски в Източна Европа. От друга страна, именно тук съм срещал едни от най-можещите, вдъхновяващи и устремени млади хора – такива, които не просто наваксват пропуснатото, а често надскачат връстниците си от Западна Европа по мотивация, креативност и чувство за отговорност. Това са млади хора, които не приемат правото си на участие за даденост – те го извоюват със страст и с отдаденост на каузите си.

Каква е връзката между климатичната кауза и гражданското лидерство? Може ли един млад човек да бъде активен, без да е екологично съзнателен – и обратно?

М: За мен климатичната криза не е просто екологичен въпрос – тя е въпрос на справедливост. На това кой плаща цената, кой има права и кой не. Истинското лидерство днес изисква да виждаш взаимовръзките – между климат, икономика, права на човека, младежко участие. Не можеш да си лидер без да си екологично осъзнат – защото това означава да пренебрегнеш може би най-голямата криза на нашето време. И не можеш да си климатичен активист без да се бориш за справедливост, за демокрация, за онези, които нямат глас.

В България често чуваме: „младите не се интересуват“. А ти си доказателство точно за обратното. Какво, според теб, пречи на младите хора у нас да се ангажират? И какво ги мотивира?

М: Пречи им усещането за безсилие. Че „нищо няма да се промени“, че „политиката е мръсна работа“. Младите се демотивират, когато не виждат смисъл. А се активират, когато усетят, че някой ги чува, че усилието им води до нещо конкретно. Дайте на един млад човек отговорност и доверие – и ще видите колко далеч може да стигне. Друг сериозен проблем е липсата на информация – често младите просто не знаят какво се случва, къде могат да се включат, или че изобщо има възможности. Точно затова съществуват мрежи като нашата. В „Младежи за зелено бъдеще“ се стремим не само да създаваме възможности, но и да ги правим видими и достъпни за всички.

Бил си в сърцето на европейския иновационен пейзаж – виждаш отблизо стартъпи, политики, технологично бъдеще. Какво трябва да направим в България, за да се доближим до този ритъм – и да не изоставаме?

М: Трябва да спрем да гледаме на иновациите само като на технология. Истинската иновация започва с хората. В България има невероятни млади умове, но често техният потенциал остава пропилян. Ако искаме да наваксаме, трябва да инвестираме в средата – такава, която дава възможности на всички, насърчава предприемачеството и сътрудничеството между сектори и поколения.

Ако трябваше да говориш пред аудитория от млади хора – не в Страсбург, а в Петрич или Лом – какво щеше да им кажеш в първите 30 секунди?

М: „Първо – това, че сте тук, вече е огромна стъпка. Не го подценявайте. Много хора никога не стигат дотук – до момента, в който започват да търсят смисъл, посока, общност. И повярвайте ми – ако търсиш нещо истински, ще намериш път. Дори когато средата е трудна, дори когато усещаш, че си сам – има начини. Има хора. Има възможности. Просто не винаги се виждат веднага. Важно е да не се отказваш точно в момента, преди да ги откриеш.“

Какво си обещал на себе си да не забравяш, независимо колко напред стигаш?

М: Обещал съм си да не забравям, че най-важното е здравето – както физическото, така и психическото. Че няма кауза, успех или признание, които да струват повече от това да бъдеш здрав и да се чувстваш добре. В свят, който постоянно ни тласка към продуктивност и постижения, е лесно да пренебрегнеш нуждите си. Преди да се погрижим за другите, за природата или за света около нас, трябва да се погрижим за себе си. Промяната започва отвътре – със състрадание, баланс и грижа. Всичко останало се гради върху това.

Проект „Младите могат“ се реализира по договор № 25-00-3/14.05.2025 г. с финансовата подкрепа на Министерството на младежта и спорта по Националната програма за младежта (2021–2025).

Изданието обобщава изводите от първото по рода си национално представително
социологическо проучване, насочено към младите хора на възраст 15–29 години. Със
своите анализи, интервюта, данни и коментари, списанието поставя на фокус въпросите,
които често остават встрани от институционалното внимание – реалните бариери пред
гражданската ангажираност на младите хора, недостъпа до процесите на вземане на
решения и ерозията на доверие в медиите и публичните фигури.

Проучването, осъществено от социологическа агенция „Тренд“, показва едновременно
силна вътрешна мотивация и усещане за институционална невидимост. 53% от младите
хора вярват, че тяхното поколение може да промени България, но само 15% познават
термина „младежко овластяване“. Това не е знак за апатия – а сигнал, че обществото и
институциите не комуникират на езика на младите.

Списанието включва мненията и експертните анализи на водещи фигури в сферата на
младежките политики и гражданското участие: Евелина Славкова – социолог от агенция
„Тренд“, Димитър Ганев – политолог и преподавател, д-р Ирена Тодорова – политолог и
преподавател, Петър Младенов – заместник-министър на младежта и спорта, с
дългогодишна международна експертиза, Петър Витанов – евродепутат (2019- 2024),
Тереза Захариева-Апостолова – комуникационен експерт. Изданието представя и личната
гледна точка на ръководителя на проекта – Калина Крумова, председател на УС на
сдружение „ Мрежа за развитие на личността и талантите“.

„Младите могат“ е не просто сборник с данни, а инструмент за изграждане на мостове –
между младите и институциите, между личната мотивация и общественото участие,
между статистиката и политиките.

Списанието се разпространява в печатен и дигитален формат чрез университети,
младежки центрове, библиотеки, институции и партньорски организации в цялата страна.
То е част от цялостната концепция на проекта, включваща форуми, лидерска академия и
национално изследване, с ясно дефинирана цел – да се създаде устойчива среда за
младежко участие и социална ангажираност.

Изданието „Младите могат“ е достъпно онлайн и предоставя съдържание, което може да
послужи както за младежки организации и институции, така и за академични
изследователи, политици и преподаватели.

Разгледайте списанието "Младите могат" тук.

Организиран от Сдружение „Мрежа за развитие на личността и талантите“ и финансиран от Министерството на младежта и спорта по Националната програма за младежта (2021–2025), форумът събра ученици, студенти, млади лидери, експерти и представители на институции в NV Tower в столицата.

Началото на събитието бе дадено от проф. д-р Димитър Димитров, ректор на Университета за национално и световно стопанство, който заяви, че доверието на младите хора в институциите не може да бъде възстановено без реално участие и откритост от страна на държавата.

В първия панел на форума бяха представени резултатите от първото национално представително социологическо изследване за младежки нагласи в България, осъществено от агенция „Тренд“. Социологът Евелина Славкова и политологът Димитър Ганев представиха тревожна, но и откриваща възможности картина: високо недоверие към институциите, липса на възможности за изразяване, но и категорично желание за участие – при условие, че младите бъдат чути и припознати като равноправни събеседници. Дискусията след представянето показа, че тази готовност не е просто декларативна – тя е жива и настояваща.

Форумът продължи с дебат за създаването на младежки политики с участие на самите млади хора. Във втория панел се включиха Габриел Вълков, народен представител и председател на Комисията по въпросите на младежта и спорта в Народното събрание, Владимир Йорданов, заместник-директор на Центъра за развитие на човешките ресурси, и Петър Витанов, член на Европейския парламент (2019–2024 г.). Те отговаряха на въпроси, често извън удобната рамка, поставяни директно от ученици и млади активисти в залата.

В третия панел думата беше дадена на онези, които вече са намерили начин да превърнат младостта си в отговорност – млади хора, заемащи реални позиции в държавната и международната администрация. Николай Павлов, заместник-министър на външните работи, Георги Владов, парламентарен секретар на Министерството на отбраната, Мартин Величков, младежки делегат към Съвета на Европа, Павел Иванов от Института по публична администрация и Ясен Танев, преподавател и експерт по дигитална сигурност, разказаха какъв е пътят от ученическата активност до реалната отговорност. Техните истории показаха, че младите могат не просто да говорят за промяна – те вече я осъществяват.

Форумът нямаше нужда от изкуствени аплодисменти. Истинската енергия се усещаше в реакциите – в тишината, когато някой млад човек се изправяше с въпрос, и в оживлението, когато темата беше близка до всички. Особено вдъхновение предизвикаха участниците от 101-во СУ „Бачо Киро“ и 15-то СУ „Адам Мицкевич“ от район „Надежда“, които със своята активност и смелост показаха, че младежкият глас не чака разрешение, за да бъде изразен.

Денят завърши с усещане за начало. Форумът беше кулминация, но не и завършек на проекта. Предстоят още три регионални форума, младежка лидерска академия, публикуване на специализирано списание и дългосрочна платформа за гражданско участие. И най-важното – предстоят конкретни действия.

„Младите не искат да им бъде обяснявано бъдещето. Те искат да го създават. И днес показаха, че са готови. Ние сме тези, които трябва да отстъпим място и да започнем да слушаме“, каза в заключение д-р Калина Захариева, ръководител на проекта.

Проект „Младите могат“ се реализира по договор № 25-00-3/14.05.2025 г. с финансовата подкрепа на Министерството на младежта и спорта по Националната програма за младежта (2021–2025).

„Това е не просто портрет на предизвикателствата пред младежкото участие в България. Посочваме пътища и даваме решения. Младите българи искат кауза, искат резултати, искат гласът им да се чува и зачита. Не е сложно, трудоемко е и, без съмнение, е мисия в дългосрочен план“, заяви Калина Крумова, председател на Сдружение „Мрежа за развитие на личността и талантите“.

Проучването, реализирано от  социологическа агенция „Тренд“, очертава поколение с висока мотивация за участие в обществения живот, но и с ясно усещане за липса на реално влияние. Евелина Славкова коментира резултатите така: „Много от младите хора се чувстват дистанцирани, не знаят как да се включат, биха искали да го направят, но не знаят как. В същото време смятат, че могат да бъдат ефективни политически и граждански лидери.“

53% от младите хора вярват, че тяхното поколение може да промени България, а 50% заявяват готовност да се включат в обществени процеси и формулиране на политики, стига да бъдат ангажирани с конкретна кауза. Същевременно обаче 64% не вярват, че имат възможност да участват във вземането на решения на местно ниво, а 54% смятат, че младежите нямат реален достъп до обществено влияние.

Тревожен симптом е дълбокият срив в доверието към основните източници на обществена информация. Младите оценяват медиите, експертите и анализаторите средно с  „Добър 4“ по шестобалната система, като най-голямо доверие изразяват към родителите, следвани от приятелите, колегите и преподавателите.

Особено фрапиращо е, че 81% от младите хора никога не са чували термина „младежко овластяване“ – фундаментален за европейските и национални политики за младежко участие. Това не просто разкрива липса на информираност, а подчертава дълбоката дистанция между младите и институционалния диалог, който би трябвало да ги включва.

На този фон 57% от младите вярват, че човек на тяхната възраст може да бъде успешен обществен и политически лидер. Тази вяра се сблъсква с три водещи бариери: негативни стереотипи към младите хора – според 36% от анкетираните; липса на възможности и подкрепа – посочена от 50%; дефицит на умения и подготовка за участие – според 44% от младите. Допълнително, 36% от младите споделят, че именно в семейството им е формирано негативно отношение към политиката.

Ангел Стойков, председател на Националното представителство на студентските съвети, сподели: „Вярвам, че с годините максимата „младите хора са бъдещето“ трябва да се актуализира. Те са настоящето. Много ми се иска младите хора да бъдат по-често в новините с техните каузи и инициативи, за да се почувстват оценени и да имат стимул да продължават.“

Като пряк резултат от изследването, в следващите две седмици предстоят три регионални младежки форума – в Благоевград, Пловдив и Бургас, както и национален форум в София на 24 юни. Събитията ще съберат млади хора, социолози, политолози, представители на местната и националната власти, институции и медии в открит диалог по ключовите изводи от проучването. Форумите ще бъдат пространство за споделяне, сближаване на позиции и начертаване на общи стъпки напред.

Резултатите от изследването може да видите тук.

Видео от пресконференцията можете да гледате тук.

Проект „Младите могат“ се реализира по договор № 25-00-3/14.05.2025 г. с финансовата подкрепа на Министерството на младежта и спорта по Националната програма за младежта (2021–2025).

В общество, изпълнено с предизвикателства, нестабилност и често поляризирани мнения, младите хора нерядко остават без глас, без трибуна и без достатъчно реални възможности за активно участие в процесите на вземане на решения. А именно те са естественият двигател на развитието — носителите на новите идеи, на енергията, на визията за по-добро бъдеще.

Проектът „Младите могат“ на Сдружение „Мрежа за развитие на личността и талантите“ стартира с ясната амбиция да промени тази картина, като създаде работеща платформа за овластяване, участие и лидерско развитие на младите хора в България.

В сърцевината на проекта стои убеждението ни, че ако искаме младите да участват активно, трябва първо да ги чуем, да ги разберем, да ги познаваме. Без да разполагаме с реална картина на техните страхове, бариери, мотивация и ценностни системи, всички политики и програми остават рисковано откъснати от реалността.

Ключовото оръжие: знанието за младите

„Младите могат“ стартира с провеждането на социологическо проучване върху нагласите на младите хора в България. Националното изследване се реализира от една от най-реномираните социологически агенции в страната — „Тренд“. Екипът им е с доказан опит и експертиза в работата с млади хора и в провеждането на емпирични изследвания, които служат за основа при формиране на младежки политики в България.

Заедно решихме да се съсредоточим върху:

• готовността за участие в обществения живот;
• основните източници на недоверие в институциите;
• очакванията към държавата, образованието, трудовия пазар и гражданските организации;
• психологическите бариери пред активното участие;
• ефекта от съвременната информационна среда и социалните мрежи върху нагласите на младите.
•  

Форумите – трибуна за гласовете на младото поколение

Проектът предвижда провеждането на три регионални форума и един национален форум, в които младите хора ще имат възможност:

• да дискутират резултатите от изследването;
• да поставят важните за тях теми пред институции, бизнес, НПО и академични среди;
• да предлагат конкретни идеи за младежки политики и проекти;
• да изграждат контакти с вдъхновяващи лидери и организации.

График на предстоящите събития:

• 16 юни 2025 г. — Благоевград
• 17 юни 2025 г. — Пловдив
• 19 юни 2025 г. — Бургас
• 24 юни 2025 г. — София (Национален форум)

Всеки форум ще събере водещи експерти от различни сфери: политици, социолози, психолози, представители на държавните институции, бизнеса и медиите.

Лидерската академия — училище за бъдещето

Част от проекта е и младежката лидерска академия „Младите могат“, която ще обучи 20 млади лидери от цялата страна. В рамките на петдневна интензивна програма те ще преминат през:

• обучения по лидерство, гражданско участие и публична комуникация;
• практически казуси, ролеви игри и симулации на управленски процеси;
• дебати, дискусии и работа в екип с доказани лектори и експерти.

Списанието „Младите могат“ — платформа за вдъхновение

Крайните резултати, добрите практики, историите на вдъхновяващи млади хора, както и препоръките към институциите ще бъдат събрани в специално издание — списанието „Младите могат“, което ще бъде разпространено в цялата страна и в дигитална версия.

Дългосрочната цел — изграждане на мрежа от активни млади хора

Проектът не приключва с форумите и академията. Неговата амбиция е да положи основите на устойчива мрежа от млади хора, които да останат активни участници в обществените процеси и занапред — като посланици на промяната в своите местни общности, лидери в публичните дебати и вдъхновители за свои връстници.

Проект „Младите могат“ (договор № 25-00-3/14.05.2025 г.) се реализира от Сдружение „Мрежа за развитие на личността и талантите“ с финансовата подкрепа на Министерството на младежта и спорта по Национална програма за младежта (2021–2025).

В първото видео Калина Влайкова поставя под лупа сензационните заглавия и техния ефект върху възприятието на аудиторията. Тя разкрива как медиите често използват шокови послания, за да привлекат внимание, и как това влияе на разбирането и доверието в информацията. Видеоразговорът дава практически съвети за разпознаване на манипулативно съдържание и ни напомня колко важно е да сме критични потребители на информация.

Във второто видео Влайкова разглежда темата за езика и личното присъствие в дигиталната среда. Тя говори за това как думите могат да бъдат инструмент за личностно развитие и кариерен напредък – или причина за недоразумения и загуба на доверие. Обсъждат се още силата на медиите, нуждата от богат речник и осъзнат избор на езикови изрази в професионалния и личния живот.

Чрез двете видеа с участието на Калина Влайкова, „Младежки медиен компас“ продължава да подкрепя младите хора в изграждането на медийна и езикова култура, която е в основата на по-зряло, информирано и отговорно дигитално поведение.

Проектът „Младежки медиен компас – експедиция в медийната джунгла“ се реализира по договор № 25-00-10/16.09.2024 г. (НПИМД-005-КО2-2024) с финансиране от Министерството на младежта и спорта. Тази инициатива е пример за успешно партньорство между държавата и неправителствения сектор в подкрепа на младите хора и тяхното бъдеще.

В първото видео Стойков подчертава колко ключова е медийната грамотност за успеха, сигурността и развитието на младите хора. Той разглежда както ползите, така и рисковете от социалните мрежи и акцентира върху значението на критичното мислене – умение, което трябва да се развива активно с помощта на преподаватели, институции и самите студенти. Според него младите хора не трябва да бъдат само пасивни потребители на съдържание, а активни участници в оформянето на медийната среда.

Във второто видео Ангел Стойков обръща внимание на ролята на студентските съвети като платформа за активност, подкрепа и защита на интересите на студентите. Той разказва за ангажиментите на съветите не само по академични въпроси, но и по теми, свързани с дигиталната култура и социалната отговорност. Особено внимание е отделено на икономическите аспекти на социалните мрежи – как рекламите и платеното съдържание влияят върху възприятията и решенията на младите хора.

С участието на Ангел Стойков, „Младежки медиен компас“ насочва вниманието към важни теми, които засягат всеки млад човек днес – информираност, ангажираност и отговорност в дигиталната и реалната среда.

Проектът „Младежки медиен компас – експедиция в медийната джунгла“ се реализира по договор № 25-00-10/16.09.2024 г. (НПИМД-005-КО2-2024) с финансиране от Министерството на младежта и спорта. Тази инициатива е пример за успешно партньорство между държавата и неправителствения сектор в подкрепа на младите хора и тяхното бъдеще.

В първото видео д-р Димитров разглежда дезинформацията от психологическа гледна точка, като подчертава, че самозаблудата е първичната форма на заблуда, често подценявана. Пропагандата и външните манипулации са само следствие от по-дълбокия личностен и социален механизъм – склонността да вярваме в онова, което искаме да чуем. Видеото дава насоки как да разпознаваме тези процеси и да се предпазим от тях в ежедневието си.

Във второто видео акцентът е върху практическите умения, нужни за устойчиво онлайн поведение. Д-р Димитров говори за значението на критичното мислене, етичните стандарти в онлайн общуването и важността на „дигитална хигиена“ – умението да се отнасяме отговорно към себе си и другите в мрежата. Той подчертава и ролята на семейството и образователната система в изграждането на тези навици още от ранна възраст. Завършва с напомняне за ценността на книгите – като бавен, но сигурен път към задълбочено разбиране и защита от информационния шум.

С участието на д-р Пламен Димитров, „Младежки медиен компас“ отново предлага смислени насоки за младите хора и всички, които искат да изградят стабилна, етична и информирана дигитална идентичност.

Проектът „Младежки медиен компас – експедиция в медийната джунгла“ се реализира по договор № 25-00-10/16.09.2024 г. (НПИМД-005-КО2-2024) с финансиране от Министерството на младежта и спорта. Тази инициатива е пример за успешно партньорство между държавата и неправителствения сектор в подкрепа на младите хора и тяхното бъдеще.

Първото видео разглежда въздействието на социалните мрежи върху психиката, идентичността и самочувствието на младите хора. Проф. Мавродиева подчертава, че зад блясъка и перфектните образи често се крият илюзии, които могат да доведат до объркване и емоционален дисбаланс. Разговорът поставя акцент върху нуждата от личностна осъзнатост и критичен поглед към дигиталното съдържание.

Във второто видео проф. Мавродиева разглежда темата за фалшивите новини и дезинформацията – една от най-сериозните заплахи за съвременното информирано общество. Тя обяснява как да различим истинската от подвеждащата информация, защо фактите са най-силното оръжие срещу манипулацията и как младите хора могат да изградят умения за медийна проверка и информирано мислене.

В третото видео се обсъждат основополагащи теми за медиите и ролята на всеки потребител в създаването и споделянето на съдържание. Проф. Мавродиева говори за отговорността, която носим като „лични медии“, за ролята на журналистиката в демократичното общество и за значението на критичното мислене, искреността и медийната етика.

И трите видеа са създадени с мисията да подкрепят младите хора в изграждането на устойчиви умения за ориентиране в сложния и често противоречив свят на съвременната комуникация. „Младежки медиен компас“ предлага не просто информация, а ценни уроци по осъзнатост и лична отговорност.

Проектът „Младежки медиен компас – експедиция в медийната джунгла“ се реализира по договор № 25-00-10/16.09.2024 г. (НПИМД-005-КО2-2024) с финансиране от Министерството на младежта и спорта. Тази инициатива е пример за успешно партньорство между държавата и неправителствения сектор в подкрепа на младите хора и тяхното бъдеще.

В първото видео Григоров разглежда ключовите рискове в дигиталната среда – от разпространението на фалшиви новини и манипулацията чрез алгоритми до опасностите от споделяне на лична информация онлайн. Той обяснява как технологиите могат да влияят на възприятията и решенията на младите хора и как лесно можем да станем жертви на киберпрестъпления. Видеото е важно напомняне, че дигиталната грамотност не е просто полезно умение, а необходима защита срещу информационни заплахи.

Във второто видео акцентът пада върху образованието и ролята на семейството в изграждането на навици за дигитална безопасност. Григоров настоява, че обучението по киберсигурност трябва да започва още в ранна възраст, като част от задължителната програма. Освен това той подчертава отговорността на родителите да възпитават децата си да бъдат отговорни потребители на технологии и да разпознават потенциалните опасности онлайн.

Проектът „Младежки медиен компас – експедиция в медийната джунгла“ се реализира по договор № 25-00-10/16.09.2024 г. (НПИМД-005-КО2-2024) с финансиране от Министерството на младежта и спорта. Тази инициатива е пример за успешно партньорство между държавата и неправителствения сектор в подкрепа на младите хора и тяхното бъдеще.

Освен темата за киберсигурността, Захариев поставя под въпрос и образа на "перфектния живот", който често се представя в социалните мрежи. Според него, именно младите хора са най-уязвими на натиск, манипулации и илюзии онлайн. Видеото отправя призив към младото поколение да бъде по-внимателно, по-информирано и по-автентично в дигиталната си комуникация.

„Младежки медиен компас“ продължава да среща зрителите със значими личности и лични истории, които насърчават критичното мислене и отговорното поведение в онлайн средата.

Проектът „Младежки медиен компас – експедиция в медийната джунгла“ се реализира по договор № 25-00-10/16.09.2024 г. (НПИМД-005-КО2-2024) с финансиране от Министерството на младежта и спорта. Тази инициатива е пример за успешно партньорство между държавата и неправителствения сектор в подкрепа на младите хора и тяхното бъдеще.

В своето участие Папазян разглежда ключовите въпроси за ориентацията в дигиталната среда, като поставя акцент върху значението на традиционната журналистика и ролята на книгите. Той припомня, че вестници като „24 часа“ не са просто източници на информация, а институции с история и мисия – да информират обективно и отговорно.

Видеоразказът поставя и силен акцент върху книгите като устойчив източник на знание и култура. Според Папазян, четенето развива критично мислене и способността да се отделя факт от манипулация – умения, изключително необходими в съвременната дигитална джунгла.

Проектът е насочен предимно към младите хора, които търсят сигурен ориентир в света на информацията, но е полезен за всеки, който иска да бъде информиран, мислещ и отговорен потребител на медийно съдържание.

Кой трябва да гледа това видео?

• Млади хора, които искат да се ориентират уверено в информационния хаос

• Всеки, който търси надеждни източници и вярва в силата на думите

• Хора, за които журналистиката и книгите са път към по-добро разбиране на света

„Младежки медиен компас“ не просто информира – той насочва към по-зрял, отговорен и критичен поглед към съвременните медии.

Проектът „Младежки медиен компас – експедиция в медийната джунгла“ се реализира по договор № 25-00-10/16.09.2024 г. (НПИМД-005-КО2-2024) с финансиране от Министерството на младежта и спорта. Тази инициатива е пример за успешно партньорство между държавата и неправителствения сектор в подкрепа на младите хора и тяхното бъдеще.

Медийната грамотност – ключ към успех в дигиталния свят

Медийната грамотност е основно умение в съвременния свят, в който информацията често е подвеждаща или манипулирана. Проектът „Младежки медиен компас“ предоставя на младежите не само теоретични знания, но и практически инструменти за разпознаване на фалшиви новини, анализ на информация и отговорно използване на медийно съдържание.

Практически дейности, вдъхновяващи критично мислене

Обученията в Чепеларе и Петрич се фокусираха върху една от най-актуалните и противоречиви теми в училищната среда – „ЗА и ПРОТИВ забраната за използване на мобилни телефони в училище“. Темата беше разгледана чрез разнообразни подходи:

• Създаване на кампании: Младежите разработиха креативни идеи за популяризиране на своите позиции. В Петрич участниците използваха изкуствен интелект за създаване на визуални материали, които подкрепяха техните аргументи.
• Дискусии и анализи: Дебатите разкриха разнообразието от мнения сред младежите. „Свободата е урок, който не е в училище“ беше едно от мненията, защитаващи правото на използване на телефони, докато други участници подчертаха важността на правилата за създаване на благоприятна учебна среда.

Обхват и добавена стойност

„Младежки медиен компас“ е уникален по своята същност, защото комбинира теоретична подготовка с практически опит. Участниците не само научават как медиите влияят на обществените нагласи, но и развиват умения за създаване на съдържание, което отразява техните идеи и ценности. Това превръща младежите в активни участници в обществото и ги вдъхновява да бъдат посланици на знанието в своите общности. Проектът вече обхвана младежи от различни региони на страната, като същевременно успява да предложи устойчиво развитие на знанията и уменията. Това е възможно благодарение на интерактивния подход, който съчетава традиционното обучение с иновативни методи, като използването на изкуствен интелект за визуализации и анализи.

Устойчивост и въздействие

Една от ключовите цели на „Младежки медиен компас“ е дългосрочната устойчивост на придобитите знания и умения. Чрез участието си, младежите не само подобряват собствената си медийна грамотност, но и влияят положително на своите семейства, приятели и общности. Те стават част от движение, което насърчава критичното мислене, отговорността и етичната употреба на медии.

Обученията в Чепеларе и Петрич показаха, че младите хора имат потенциала да бъдат истински лидери на промяната. С уменията, които развиват чрез „Младежки медиен компас“, те стават подготвени не само да разпознават манипулации, но и да създават едно по-информирано и справедливо общество. Проектът продължава да вдъхновява и доказва, че знанието е най-добрият компас в дигиталната джунгла.

Проектът „Младежки медиен компас – експедиция в медийната джунгла“ се реализира по договор № 25-00-10/16.09.2024 г. (НПИМД-005-КО2-2024) с финансиране от Министерството на младежта и спорта. Тази инициатива е пример за успешно партньорство между държавата и неправителствения сектор в подкрепа на младите хора и тяхното бъдеще.

Основни теми в наръчника:

• Медийна грамотност: Какво представлява тя и защо е критично важна в съвременния дигитален свят.
• Фалшиви новини и дезинформация: Как да разпознаваме невярната информация и какви инструменти да използваме за проверка на фактите. 
• Управление на дигиталната идентичност: Основни принципи за създаване и защита на онлайн присъствието.
• Дигитална безопасност: Съвети за киберсигурност и предотвратяване на онлайн заплахи. 
• Влияние на медиите върху общественото мнение: Разглеждане на начините, по които медиите формират възприятията и поведението на младите хора.

Наръчникът е практическо ръководство, което предоставя на младите хора необходимите знания и умения да се ориентират уверено в „медийната джунгла“, пълна с информация, но и с много подводни камъни, като дезинформация и манипулация. Всеки, който иска да се запознае с медийната грамотност и да развие умения за критично мислене, може да се възползва от съдържанието на наръчника. Печатното издание ще бъде разпространявано по време на предстоящите обучения в различни градове на България, като част от мисията на проекта да обхване максимално широк кръг от млади хора и да им предостави инструментите, с които да се ориентират в съвременния медиен свят.

Достойнства на наръчника:

• Интерактивен и лесен за разбиране подход към сложни теми като фалшивите новини и дигиталната сигурност.
• Практически съвети и насоки за разпознаване на манипулации в медиите.
• Подробно описание на основни умения за критично мислене и проверка на фактите.
• Ориентиран към младите хора и техните специфични нужди в ерата на информацията.

Наръчникът „Младежки медиен компас“ е важен ресурс както за младите хора, така и за техните родители и учители, тъй като помага да се изградят информирани и критично мислещи граждани, които да се справят с предизвикателствата на модерната информационна среда.

Вижте наръчника тук.

Проектът „Младежки медиен компас“ е финансиран по договор № 25-00-10/16.09.2024г. с Министерството на младежта и спорта в изпълнение на Националната програма за изпълнение на младежки дейности. Основната цел на проекта е да предостави знания и умения на младите хора, които да ги подготвят за предизвикателствата на дигиталния свят.

Фокус върху медийната грамотност и фалшивите новини

Специален акцент в програмата е поставен върху основните принципи на медийната грамотност. Младите участници се запознаха с начините за критично мислене и анализ на информацията, която ежедневно достига до тях чрез различни медийни канали. Участниците научиха как да разпознават фалшиви новини, дезинформация и манипулативни медийни послания, които са сериозен проблем в дигиталната ера. Упражненията за критично мислене им дадоха възможност да прилагат теоретичните знания на практика и да обсъждат как да се справят с дезинформацията.

Дигитална идентичност и сигурност в онлайн пространството

Друга важна тема, обсъждана по време на обучението, беше дигиталната идентичност и значението на безопасността в интернет. Младите хора бяха насърчени да осъзнаят важността на защитата на личните данни и отговорното поведение в социалните медии. Практическите упражнения включваха сценарии, в които участниците трябваше да разгледат рисковете от неподходящо използване на социалните платформи и да предложат начини за ефективно управление на онлайн присъствието си.

Активно гражданско участие и разработване на кампании

В контекста на актуалните политически събития в страната, участниците разработиха свои собствени кампании, целящи да мотивират техните връстници да гласуват и да участват активно в демократичните процеси. Това е не само упражнение по медийна грамотност, но и важен пример за това как младите хора могат да допринасят за обществото чрез гражданско участие и социална отговорност. В работата си по кампаниите, младежите показаха креативност и иновативност, като създадоха убедителни послания за своите връстници.

Участници и представители на общността

Съставът на участниците в Пазарджик беше впечатляващ и разнообразен. Млади таланти от баскетболен клуб „Хебър“ се включиха с голям ентусиазъм, демонстрирайки не само спортен дух, но и интерес към медийните умения. Наред с тях, амбициозни млади дами от различни учебни заведения и работещи млади професионалистки активно участваха в обсъжданията и упражненията. Сред присъстващите бяха и представители на сдружение „Съвет за младежка политика“, които обогатиха дискусиите с опита си в младежката работа и гражданското участие.

Следете сайта на сдружение „Мрежа за развитие на личността и талантите“ за повече информация относно предстоящите събития и възможностите за участие.

Проектът „Младежки медиен компас“ е финансиран по договор № 25-00-10/16.09.2024г. с Министерството на младежта и спорта в изпълнение на Националната програма за изпълнение на младежки дейности. Основната цел на проекта е да предостави знания и умения на младите хора, които да ги подготвят за предизвикателствата на дигиталния свят.

Сред основните резултати е и фактът, че 49% от младите хора в България се страхуват от провал в различните му форми спрямо възрастта на анкетираните. Данните показват още, че 41% от стреса при младите е пряко свързан с образователната система, която се възприема като сериозен източник на натиск. 

„Като професионалист, винаги се ръководя от факти, а не от предположения и интерпретации. Тези данни ни дават точна представа за това какво тревожи младите хора в България и ще ни помогнат да разработим политики и програми, които да са в отговор на техните нужди и страхове“, заяви Калина Крумова, председател на Управителния съвет на Сдружение „Мрежа за развитие на личността и талантите“. 

Според Евелина Славкова, социолог от агенция „Тренд“, изследването предоставя детайли, които дават широк хоризонт за размисъл и действия пред обществото и институциите у нас. „Най-големият страх на младежите са финансовите проблеми. 45% от тях изпитват това чувство. Отглеждаме тревожно поколение, което се страхува как ще се справи финансово. Това са драматични данни. В другите държави няма такава тревожност, когато говорим за финансова стабилност“, категорична беше тя. 

Д-р Пламен Димитров, клиничен и организационен психолог, подчерта, че младите хора са системно неглижирани. „Тази картина вече натрапчиво и хронично е с тези показатели от десетилетия. Това означава, че обществото ни игнорира бъдещето. Младежите имат проблеми, които не се решават системно, макар че се усмихват, защото са млади. Моето послание е, че България има нужда от цялостна програма за психично здраве. Българското общество е не просто тревожно, то страда“, добави той. 

Спортният психолог Теодора Ангелова подчерта връзката между стреса и спортната активност. „Спортът е изключително ефективен инструмент за редуциране на стреса и балансиране на емоциите. Движението е необходимо за здравословното ни функциониране“, каза тя. 

„Младежката възраст е най-сложната възраст в живота на човек. Това е единствената възраст, в която текат едновременно и двата процеса – подготовка за живота и реализацията в него. 80% от тях не са запознати дали държавните институции могат да им окажат подкрепа. Това е свързано с недоверието към институциите в България“, коментира д-р Христина Христова, бивш министър на труда и социалната политика. 

„Не е модерно да си слаб. Модерно е да си силен, да си алфа, да си лидер, да се справяш лесно и бързо с проблемите, които имаш. Поколение Z е в университетския живот в момента. Те са зависими от интернета, а в социалните мрежи виждаме един прекрасен живот, лесно изкарани средства, които ти помагат да сбъдваш мечтите си. Това бърка съзнанието им. Тревожността спира тяхното развитие“, категорчен беше Ангел Стойков, председател на Националното представителство на студентските съвети. Според него младите хора имат нужда от ментори, имат нужда от ролеви модели, на които да подражават. „Когато те не ги намират в обществото, когато не ги намират в политиците, те ги намират в своите смарт устройства, което е погрешно.Трябва да им се подаде ръка, за да се развиват в правилната посока“, допълни още той. 

Изследването „Младите хора в България – ментални рискове, предизвикателства и перспективи“ предоставя ключова информация за менталното и емоционално състояние на младите хора в България и ще бъде основа за разработване на дългосрочни политики и програми, които да подпомагат тяхното здраве и благополучие.

Пълната презентация на изследването може да намерите тук.

Резултатите от проучването ще бъдат представени на 01 октомври (вторник) от 10:00 ч. в БТА (бул. „Цариградско шосе“ 49, София). Пресконференцията ще бъде излъчвана на живо на сайта на БТА. 

Участници в пресконференцията ще бъдат: 

• Евелина Славкова, Социологическа агенция “Тренд”
• Калина Крумова Захариева,председател на Сдружение “Мрежа за развитие на личността и талантите”
• Д-р Пламен Димитров, клиничен и организационен психолог
• Д-р Христина Христова, бивш министър на труда и социалната политика и преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“
• Теодора Ангелова, спортен психолог 
• Ангел Стойков, председател на Националното представителство на студентските съвети в Република България (НПСС)

Сред останалите акценти от проучването са: 

• Младите хора 15-19 г. припознават марихуаната като примамливо наркотично средство, различно от останалите в категорията, а 42% от тях са изложени на висок риск от алкохолна зависимост. 
• 41% от стреса при учениците е причинен от образователната система 
• Най-големите опасения на младите хора са, че биха станали жертва на подигравки и негативни реакции. Семейната и приятелската среда са основните източници на подкрепа и сигурност. 
• Физическа агресия, кибертормоз, домашно насилие и сексуален тормоз са сред най-често срещаните форми на насилие сред младежите. 

За повече информация и допълнителни въпроси: +359895467233  

Основната цел на „Младите хора в България – ментални рискове, предизвикателства и перспективи“ е да събере ценни данни за състоянието на психичното здраве на младите хора в страната. Това е първото по рода си национално представително изследване, което има за задача да анализира ключови фактори като стрес, тревожност, депресия, социална изолация и бъдещи професионални и лични перспективи. То не само ще освети проблемите, пред които са изправени младите хора, но и ще предложи препоръки за бъдещи политики и инициативи, които да отговорят на техните нужди и очаквания. 

Чрез това проучване се стремим да получим ясна представа за менталното здраве на младите хора и да ги подкрепим  в стремежа им да се реализират професионално и социално. Добре знаем, че ефективните мерки трябва да се базират на задълбочени проучвания и анализи, и именно това изследване ще бъде ключов инструмент за постигането на тези цели.

Проучването е подготвено от екип от висококвалифицирани експерти в областта на психологията, социологията и младежките политики:

• Д-р Пламен Димитров – международно лицензиран клиничен и организационен психолог, специалист в психичното здраве и организационната психология.
• Д-р Христина Христова – бивш министър на труда и социалната политика, доктор по социология, преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и експерт по социални политики.
• Теодора Ангелова – спортен психолог с дългогодишен опит в работата с младежи, включително в спорта и личностното развитие

Проучването обхваща широк спектър от теми, свързани с психичното и социалното благополучие на младежите на възраст от 15 до 29 години. Основните акценти включват:

• Психично здраве: Оценка на нивата на тревожност, депресия и други психологически състояния сред младите хора. Проучването задава въпроси за честотата на стреса, наличието на зависимости и влиянието на семейната и социалната среда върху менталното състояние.
• Социални и икономически предизвикателства: Изследва факторите, които влияят на мотивацията и амбициите на младежите, включително социално-икономическите условия и образователната среда.
• Перспективи за бъдещето: Оценка на очакванията на младите хора за професионално и личностно развитие, както и възприятието им за техните роли в обществото.
• Превенция на рисковете: Разработване на превантивни мерки за подкрепа на младежите при справяне с менталните и социалните рискове, с акцент върху нуждата от психологическа подкрепа и информираност.

Резултатите от изследването ще бъдат достъпни за различни заинтересовани страни, които могат да използват данните за формирането на политики и инициативи:

• Държавни институции: Министерството на младежта и спорта, Министерството на образованието и науката, както и други институции, които работят в сферата на младежката политика, ще могат да използват данните за създаване на по-ефективни програми и мерки за подкрепа на младите хора.
• Неправителствени организации: НПО, които се занимават с психичното здраве, личностното развитие и социалната интеграция на младите хора, ще получат ценни данни за планиране на своите проекти.
• Бизнес сектор: Компаниите, които подкрепят младежките инициативи или инвестират в личностното и професионално развитие на младите хора, ще могат да се възползват от данните за по-добро планиране на своите програми.

Чрез съвместните усилия на експертния екип на Сдружение „Мрежа за развитие на личността и талантите“ и широката мрежа от партньори, се стремим да гарантираме, че гласовете на младите хора ще бъдат чути и техните нужди ще бъдат адекватно адресирани.

Проектът ще обхване 11 града в цялата страна, включително Петрич, Чепеларе, Бургас, Стара Загора, Костинброд, Хасково, Трявна, Пазарджик, Мизия, Пловдив и Варна. В рамките на всеки град ще се проведе еднодневен обучителен семинар, който ще включва интерактивни лекции, ролеви игри и практически упражнения. Участниците ще бъдат разделени на три възрастови подгрупи (15-19 г., 20-25 г. и 26-29 г.), за да се отговори по-добре на специфичните им нужди и интереси.

Основни теми и цели на проекта

В рамките на семинарите младите хора ще получат знания и умения в няколко ключови области:

• Медийна грамотност: Участниците ще научат как да разбират основните понятия и дефиниции в медийната грамотност, както и как медиите влияят върху младите хора. Ще бъдат проведени упражнения и дискусии, които да развият критичното им мислене.

• Борба с фалшивите новини: Семинарите ще предложат насоки за разпознаване на фалшиви новини и дезинформация, които все по-често доминират в медийната среда. Участниците ще работят върху конкретни упражнения за разпознаване на манипулация и невярна информация, адаптирани за всяка възрастова подгрупа.

• Дигитална идентичност и безопасност: Важен акцент на проекта ще бъде поставен върху цифровата безопасност и защитата на личните данни. Участниците ще научат как да управляват своето онлайн присъствие и какви са предизвикателствата на социалните медии и цифровата следа.

Всеки семинар ще завърши с връчване на сертификати на участниците, като се очаква в тях да вземат участие около 30 младежи от различни социални групи, включително тези с по-малко възможности и от групата NEETs (младежи, които не са ангажирани в образование, заетост или обучение).

Ползи за участниците

Проектът „Младежки медиен компас – експедиция в медийната джунгла“ има за цел не само да повиши осведомеността за медийната грамотност, но и да допринесе за развитието на устойчиви умения и навици за информирано медийно потребление. Очаква се участниците да придобият критични умения за анализ на медийното съдържание, да разпознават дезинформация и да се справят с фалшиви новини.

Проектът ще стимулира развитието на критично мислене и аналитични умения сред младите хора, като ги подготви да бъдат активни участници в обществените и социалните процеси. Чрез обучението за безопасно използване на социалните медии и управление на онлайн имиджа, младежите ще бъдат по-добре подготвени за предизвикателствата на съвременния дигитален свят.

Допълнителни образователни ресурси

Освен семинарите, в рамките на проекта ще бъде изготвен и разпространен наръчник за младежка медийна грамотност. Този наръчник ще съдържа 40 страници с полезни съвети, упражнения и ръководства, които ще помогнат на младежите да развият своите умения за медийна грамотност и критично мислене. Той ще бъде разпространен сред целевите групи, включително училища, младежки центрове и библиотеки в страната. Предвидено е да наръчникът да има и дигитален формат, който ще е общодостъпен. 

Също така, ще бъдат изработени 10 видеоклипа, които ще разглеждат различни аспекти на медийната грамотност, като разпознаване на фалшиви новини, безопасност в интернет, изграждане на личен и професионален онлайн профил, и други. В тях ще вземат участие популярни българи, които ще дадат техните насоки за справяне с фалшивите новини и какво означава за тях критичното мислене. Видеоклиповете ще бъдат достъпни в социалните мрежи и на YouTube страницата на проекта.

Финансиране и информация за проекта

Наименование на програмата: Национална програма за изпълнение на младежките дейности по чл. 10а от Закона за хазарта (2023-2025).

Идентификационен номер на договора: 25-00-10/16.09.2024

Регистрационен номер на проектното предложение: НПИМД-005-КО2-2024

Наименование на проекта: "Младежки медиен компас - експедиция в медийната джунгла"

Основни насоки на проекта

Обучителните семинари в рамките на проекта ще се проведат в 11 ключови града в страната: Петрич, Чепеларе, Бургас, Стара Загора, Костинброд, Хасково, Трявна, Пазарджик, Мизия, Пловдив и Варна. Всеки семинар е внимателно разработен, за да отговори на специфичните потребности на младите хора в областта на медийната грамотност и критичното мислене. Тематиката на семинарите включва:

• Разбиране на основните концепции в медийната грамотност.
• Откриване и анализ на фалшиви новини и дезинформация.
• Практически умения за критично мислене и оценка на информацията.
• Управление на дигиталната идентичност и безопасност в онлайн среда.
• Етични норми при създаване на медийно съдържание.

Значимост и роля на проекта

Проектът има съществена роля в изграждането на информирано и активно младо поколение, подготвено за предизвикателствата на съвременния дигитален свят. В епоха на непрекъснат информационен поток и дезинформация, медийната грамотност става решаваща за бъдещето на младите хора, като ги учи не само да се ориентират в медийната джунгла, но и да бъдат активни и отговорни създатели на съдържание.

„Младежки медиен компас – експедиция в медийната джунгла“ не е просто проект за обучение по медийна грамотност – той е основополагаща стъпка към изграждане на общество, в което младите хора разбират и управляват дигиталния свят около тях. Проектът създава възможности за личностно развитие и активна гражданска ангажираност, като по този начин помага на младото поколение да стане катализатор на положителна промяна в България.

Защо?

Медийната грамотност е един от най-важните компоненти на модерното образование, а липсата ѝ е сред основните предизвикателства пред съвременните общества, особено в контекста на нарастващата дезинформация и фалшиви новини. Възможността за критично мислене и правилното тълкуване на медийното съдържание са необходими умения за младите хора, които са част от дигитално доминирания свят. Проектът „Младежки медиен компас – експедиция в медийната джунгла“ предоставя структурирано решение за тези предизвикателства чрез целенасочено обучение по медийна грамотност.

• Разрастването на дигиталната среда и изобилието от информация

Младите хора днес са изправени пред информационен „шум“, причинен от безпрецедентното нарастване на медийното съдържание, разпространявано в социалните мрежи, новинарски портали и други онлайн платформи. В този контекст е от съществено значение те да притежават умения за критично оценяване на достоверността на информацията, както и за разпознаване на дезинформация и манипулации. Нарастващата зависимост от дигиталните канали създава реален риск от погрешно разбиране на факти и разпространение на неверни данни, което може да има социални и политически последици. Проектът „Младежки медиен компас“ адресира тези предизвикателства чрез насочване на младежите към развиване на умения за филтриране на надеждна информация и ефективно справяне с фалшиви новини и дезинформация.

•  Критично мислене и социална отговорност

Медийната грамотност не се свежда само до техническите умения за достъп до информация – тя включва формирането на способност за критично мислене и информирано участие в обществото. Проектът предоставя на младите хора знания за етичните аспекти на дигиталната комуникация и как те могат да използват медиите за позитивни цели – за отстояване на демократични ценности, социална справедливост и човешки права. Същевременно, умението да се разпознават манипулативни или подвеждащи медийни послания е важна част от гражданското образование, което има дългосрочно влияние върху обществения дискурс. Това е необходимо за изграждането на млади лидери, които не само да потребяват медии, но и да участват активно в тяхното създаване и регулация.

• Дигитална идентичност и сигурност

Освен разпознаването на фалшиви новини, проектът насочва вниманието и към управлението на личната дигитална идентичност и сигурността в онлайн пространството. Много от младите хора не осъзнават напълно риска от разкриване на лични данни в интернет и не познават механизмите за защита на своята дигитална сигурност. Това може да доведе до злоупотреби с лична информация, фишинг атаки и други видове киберпрестъпления. Проектът „Младежки медиен компас“ включва обучения по дигитална идентичност и безопасност в интернет, като дава практически съвети за управление на личната информация и защитата ѝ в цифровата среда. Това е критично умение в контекста на глобалната дигитализация и нарастващите рискове от киберзаплахи.

• Социално и образователно неравенство

Проектът е насочен към широк спектър от младежи на възраст от 15 до 29 години, включително от малки населени места и уязвими социални групи, които често нямат равен достъп до качествено образование и обучение. Включването на тези младежи в програмата допринася за намаляване на социалното неравенство, като им предоставя знания и умения, които да ги направят конкурентоспособни в дигиталната икономика. Много млади хора от по-малките населени места са изложени на по-малко възможности за качествено образование и развитие на дигитални умения. Проектът цели да компенсира тези липси и да предложи равноправен достъп до обучение по критични теми, като медийна грамотност и дигитална сигурност, което от своя страна допринася за повишаване на тяхната конкурентоспособност и интеграция в обществото.

•  Европейски и глобални приоритети

Развитието на медийната грамотност е основен приоритет както на национално, така и на международно ниво. Европейският съюз и ООН разглеждат медийната и цифровата грамотност като основополагащи умения за бъдещите граждани. Проектът „Младежки медиен компас“ е в съответствие с тези глобални стратегии, като същевременно отговаря на нуждите на младите хора в България за качествено образование в областта на медиите и информацията.

Партньори и подкрепа
 

Проект „Младежки медиен компас – експедиция в медийната джунгла“ (договор 25-00-10/16.09.2024г., № НПИМД-005-КО2-2024) на Сдружение „Мрежа за развитие на личността и талантите“ се финансира от Министерство на младежта и спорта по НПИМД по чл.10а от Закона за хазарта за 2023г. Програмата цели насърчаването на гражданската ангажираност, неформалното образование и креативността сред младите хора в България. Тя предоставя финансова и организационна подкрепа на инициативи, които способстват за развитието на младите поколения като активни и информирани участници в обществото.

Сдружението счита, че подобни усилия допринасят за развитието на децата и младите хора, като им предоставят възможности за разширяване на техните хоризонти. Насърчаването на четенето и развиването на любопитство към знанието са ключови фактори за успех и личностно израстване.

Сдружението изразява своето уважение към г-жа Десислава Митковска и екипа на СУ "Петър Берон", подчертавайки важността на такива инициативи, които подпомагат развитието на младежите в общността.

Подобни проекти са част от усилията на сдружението за подпомагане на образованието и културното развитие на младото поколение. Повече за инициативата можете да видите тук.